Чуждият опит обикновено не учи.
Можем безкрайно да се убеждаваме, да се оправдаваме или да предупреждаваме, ние все пак правим собствени грешки.
И в момент на прозрение задължително казваме баналното: „А нима те са били прави!“ Може би има смисъл да се опитаме? За последен път.
Обикновено осъзнаваме грешките постфактум, и това не зависи от възрастта. Но нищо не ни пречи да научим от собствен опит житейските уроци.
Достатъчно е да си припомним мъдрите пословици и поговорки.
1. Без труд не можеш да уловиш и риба от аквариум
Избери си работа по душа, и няма да ти се налага да работиш нито един ден в живота си. Известната фраза на Конфуций звучи красиво, но съвсем не е подходяща за съвременния живот.
Да живееш, занимавайки се само с това, което обичаш, не е толкова просто, колкото изглежда.
Достатъчно е да се огледаш наоколо и да разбереш, че хората, които имат възможност да превърнат своето хоби в работа, са твърде малко.
Не защото нямат желание или не са достатъчно умни, просто е много по-трудно да си изкарваш прехраната като художник, музикант или спортист, отколкото, като мениджър или счетоводител.
Тези, които са успели да реализират мечтата си, са истински щастливци. Но тези талантливи спортисти, бизнесмени или актьори са започнали да упражняват своя талант още от детството.
2. Зад яростта винаги се крие страх
Както казвал мъдрият Мастер Йода: „Страхът отваря вратата към тъмната страна.
Страхът ражда гняв, гневът ражда ненавист, ненавистта е гаранция за страдания“… Когато страдаме, ни се струва, че причината за това страдание е в нещо или в някого, но не и в нас самите.
И само когато преодолеем това първично усещане, си даваме сметка, че яростта се крие именно в нас.
Източникът винаги е страхът да не загубим това, което обичаме.
3. Емоциите също трябва да се тренират
Тренираме да играем футбол или да говорим пред публика. Емоциите също се нуждаят от тренировка.
Можем да практикуваме смирение, съчувствие, прошка, доброта, а също и чувство за хумор и самоирония, емпатия, любов и нежност и много други чувства.
Не се раждаме идеални, но не се и раждаме с всичките си недостатъци.
Нашият характер не е инертен, а се изгражда през живота, ние ставаме по-добри с всеки изминал ден, ако разбира се полагаме усилия за това.
4. Важно е самото пътуване, а не крайната точка
Често, когато постигаме желаното, ние изпитваме вътрешна пустота. И всичко е, защото човек е така устроен.
Повече цени препятствията, които му се налага да преодолява, за да получи нещо, отколкото крайният резултат.
Ако получим всичко, което искаме, тогава няма да има за какво да мечтаем.
5. Работата е цялото ни време, но и почивката е важна
Някои предполагат, че почивката и работата са несъвместими неща. Но често най-добрите мисли идва, когато сме се отпуснали.
А какво по-добро от смеха за почивка и разтоварване?
Прави ни щастливи, а това означава и продуктивни.
Независимо от това, дали сме прости служители или големи началници, важно е да се научим да се отпускаме.
Отделяйте време за почивка, за разговори с приятели, и вие ще видите как нещата си идват на мястото.
