Социалното взаимодействие, тоест общуването по всякакъв начин – вербален и невербален, е важно за човек във всяка възраст.
Общуването между хората ни дава множество предимства, като се касае не само за получаване на информация. То осигурява подобряване на психическото здраве, намаляване на безпокойството и стреса, а също и развитието на умствените способности.
За разлика от възрастните и тийнейджърите, малките деца не са в състояние да разпознават недостига на общуване и да съобщават кога им е нужно повече взаимодействие с други хора.
За това е важно родителите сами да следят за признаци, че на детето не му достига общуване. И ето кои са признаците, които не трябва да се игнорират.
По какво да познаем, че на детето не му достига общуване
1.Трудно споделя и заменя свои играчки с другите деца
Детето трудно споделя и заменя играчки, това може да не е признак на алчност, а на недостиг на общуване с други деца. Това е признак, който особено често се среща при малки деца, които израстват без братя и сестри.
Колкото повече взаимодействаме с другите, толкова по-добре и по-бързо се учим на компромис и да работим в екип. След като детето започва да общува с другите, то бързо разбира, че на честотата и удоволствието от срещите с приятелите на пясъчника или на площадката влияят на ситуациите, в които то не желае да споделя своите играчки или други лични вещи.
Научаването на детето да споделя е възможно не само в резултат на социално взаимодействие. Родителите също играят важна роля в обясняване на концепцията и в нейната важност за своите деца.
2.Детето нервничи в присъствието на други хора
Ако детето не е общувало с голямо количество различни хора, особено с деца на около неговата възраст, то най-вероятно ще изпитва социална тревога – страх да се намира в социална среда.
При по-малките деца това може да се прояви по различен начин, например, прекомерно възбуждане, силна реакция на промените, дискомфорт от нови звуци или хора, а също и страх или липса на интерес към нови неща.
Разбира се, понякога и най-социализираните деца се борят с тревожността, докато тези, които за първи път виждат чужди хора съвсем да нямат проблеми с общуването. Всички деца са различни, но активното познанство с нова среда и хора може да помогне на вашия мъник по-бързо да преодолее своите страхове.
3.Проява на признаци на агресия
Докато някои деца стават тревожни и затворени в социални ситуации, други могат да проявяват признаци на агресия. При най-малките агресията може да се проявява в чести истерии, деструктивно поведение и склонност да се тръшкат или да нападат други хора, големи и малки.
Проблемът е в това, че колкото по-малко е детето, толкова му е по-трудно да разбере и контролира своите емоции, затова и децата могат да проявяват необичайна агресия.
Засилването на социалното взаимодействие може да им помогне да развият емпатия – разбиране на емоциите на другите хора, което ще им позволи да общуват доста по-добре.
4.Липса на интерес към обкръжението
Когато детето на практика не проявява любопитство към новата среда или ситуации, най-вероятно причината е в неговото безпокойство и страх. Децата са любознателни по природа – това е закон за оцеляването. Те трябва да познават своето обкръжение. И ако видите, че на детето сякаш нищо не го интересува, това може да е в резултат на недостатъчна честота и разнообразие на общуването.
Експертите съветват родителите да следят децата, които не обичат да изследват своето обкръжение, предпочитат само мама и татко и не участват в дейностите, които те трябва да идея да се увличат, например, по игра с връстниците.
5.Прилепчивост или прекомерна зависимост
Децата е възможно да не пускат родителите от себе си по най-различни причини, като се започне от липса на внимание, защото мама и татко работят, и се стигне до повишена тревожност, заради раздялата.
Ако у дома обаче всичко е нормално, но на площадката детето отказва да се пусне от вас, това може да е признак, че му е трудно да се съпротивлява на социалната среда, защото то не е привикнало към нея.
Най-критичната възраст за сепарационна тревожност е от 8 до 18 месеца, това е тревога от раздяла с най-близките.
