Какво да правим?
Да опознаем врага в лицето и да използваме ефективни методи за борба с него.
Трябва да има за какво да се борим – може би за собствения си живот.
Какви са тези стереотипи-капани, които ни пречат да постигаме целите си.
1. Засега нищо не съм избрал, за мен са достъпни всички възможности, целият свят
Този подход е изцяло неверен – всъщност, възможностите се откриват само след вашия избор, преди това са просто предположения и мечти.
Именно изборът ни позволява да направим първата крачка и да получим реално обратна връзка, която или ще разруши илюзиите, или ще ни помогне да се движим в желаната посока.
Става въпрос за избора като за внасяне в живота на принципно ново, за начин за създаване на бъдеще:
• За начало на собствена дейност;
• За раждане на дете;
• За нов тласък в семейните отношения;
2. Търсене на информация за себе си от външни източници и при други хора
Защо много от нас обичат тестовете за тип на личността, хороскопи, гадаене и с детски възторг гледаме към тези, които уверено обясняват какви сме ние и с какво следва да се занимаваме? Откъде е тази вяра във „външното чудо”?
Въпросът е по-скоро риторичен, навярно би ни се искало да получим нещо от рода на компас, който показва винаги в една посока.
Но единствено сами можем да разберем накъде трябва да се движим.
3. Ако не направите сериозен избор, няма да има и фатални грешки
Обратната страна на медала е „не греши този, който нищо не прави” убеждава ни, че е по-безопасно конкретно да бездействаме.
Но проблемът е, че целта е абстрактна, а конкретно е само средството за нейната реализация.
Да допуснем, че искате да започнете бизнес – това е вашата цел.
Средството за реализация ще бъде конкретната рекламна агенция, която ще създадете.
И дори ако не ви се получи да я направите печеливша, това не е страшно.
Имате възможност да изберете друг, растящ и не толкова конкурентен пазар, да закупите успешен франчайз и да се сдобиете с навиците, които не ви достигат в бизнеса ви.
Когато избирате цел и вървите по пътя към нейната реализация, вие ще разберете кое е трудното – в средството или в липсата на навик.
И едното и другото не е фатално, това може да се поправи.
4. Късно ми е на 50 или на 50 всичко ми предстои
На пръв поглед посланията са противоположни – защо тогава са обединени в една точка?
Докато сме живи, имаме време и ресурси.
Въпросът е колко, какви именно и как да ги активираме и да ги използваме максимално ефективно.
И не е важно на колко години сме и колко са ни останали до края на живота.
Животът е ограничен във време и ресурси период.
Погрешно е да смятаме, че можем да оставим всичко на самотек, защото времето пред нас е още много или вече е малко.
Въпросът е как искаме да извеем оставащото време и какво искаме да постигнем.
5. Най-важното е да правим нещо, винаги успех
Суетата и безцелната активност рядко водят до резултат.
Целта можете и да я достигнете – въпросът е чия е тя и на каква цена.
Не бързайте да правите нещо, първо изберете от възможното и желаната и поставете цел.
