Тийнейджърите са деца, които възрастните не разбират. Вина за това има кризата на възрастта, в която детето навлиза, когато пораства.
Понякога тийнейджърите толкова силно се променят, че възрастните недоумяват – къде е изчезнало тяхното послушно, мило и добродушно дете? И какво да правят с подрастващия несговорчив човек, който се е появил в семейството?
Същевременно самите тийнейджъри не разбират добре какво се случва с тях – защо сутринта са весели, усмихват се, а вечер чувстват униние, раздразнение и не желаят с никого да общуват.
1. Хормоналните изменения, протичащи в организма на детето, предизвикват изменения на чувствата
Вследствие на промените се стига до нестабилност в настроението, желание да се изолират от всички и това от гледна точка от детската и подрастващата психология, е нормално.
Децата на тази възраст започват да се отделят от родителите – именно в тийнейджърска възраст е необходимо да почувстват своята независимост и самостоятелност.
Благодарение на това те се учат да разчитат на себе си при решение на проблеми и справяне с трудности. Ако това не се случва, детето може да остане зависимо от родителите, и тогава не може да прояви съобразителност, находчивост в ситуации, които изискват избор, ако родителите не са до него.
В желанието да се отдели от възрастните, детето в тийнейджърска възраст все по-често скрива от тях това, което за него е важно. Така сред тийнейджърите се раждат тайни, за които родителите не знаят.
В резултат от тяхната поява, в семейството може да възникне неразбиране, недоразумения, сблъсък на възгледи.
2. Странните мечти на тийнейджърите
Понякога възрастните обвиняват децата, че вместо да учат, те мислят за глупости – вечна любов, спасение на света, собствено всемогъщество, екстремни занимания.
В опит да насочат детските мисли и поведение в правилното русло, родителите ги притискат, забраняват, наказват. От отношенията в семейството се развалят, детето чувства, че не го разбират, изолира се от родителите и търси подкрепа отстрани.
Родителите се опитват да потърсят начин за влияние върху него, като мислят къде са сгрешили, четат литература, обръщат се за помощ към психолози.
3. Детето, което може всичко
Тийнейджърите често са безстрашни и безразсъдни. Те искрено смятат, че всичко им е по силите, и ще се справят с всяка ситуация, дори и да е опасна за здравето и за живота.
Подобно поведение и отношение на децата към себе си плаши родителите, затова те често им забраняват да посещават някакви мероприятия, пътувания, срещи.
Вълненията и тревогите на възрастните са справедливи и разбираеми, затова с децата следва да се установяват максимално доверителни отношения, за да могат и да искат да споделят с възрастните своите мечти планове, мисли и тайни.
4. Страхове на децата
Тийнейджърите, въпреки привидната смелост, изпитват страхове. Най-често, те касаят бъдещия живот, собствената личност и отношения с противоположния пол.
Детето не признава това, затова много възрастни възприемат тийнейджърите като равнодушни и безразсъдни деца.
Именно от страха да бъде неразбрани, децата лъжат, нагрубяват, отдалечават се от родителите. Понякога в опит да се справят със собствения си страх, се вкарват в опасни авантюри, рискуват да попаднат в неприятни и сложни ситуации.
Приятелство, родители и любов
Понякога родителите се обиждат, като си мислят, че децата не ги обиждат и не ги уважават, защото не се вслушват в съветите и поставят мнението на приятели над родителския авторитет. Но това е временно явление.
