Всички родители се налага понякога да принуждават децата да направят нещо.
Какво чувства през това време детето?
И къде минава границата между възпитанието и емоционалния натиск?
Какво не трябва да принуждаваме децата?
1. Да дават своите вещи и играчки
За много възрастни щедростта и това какво мислят за тях околните са много важни.
Поради тази причина човек е готов да си даде и последната риза, за да зарадва другия или да не стане причина за осъждащи разговори.
Развивайки се, малкото дете започва да се запознава със света и такива понятия като „мое”, „твое”, „чуждо” и „не трябва”.
Колко често, седейки си в пясъчника, децата не могат да си поделят играчките, и родителите се принуждават да ги делят със сила, за да не изглеждат алчни и да не загубят приятели.
Често майките така казват и детето, да не бъде алчно и да даде количката на другото дете.
И ако не споделя, никой няма да иска да бъде негов приятел.
Малкото дете, под влияние на тези, на пръв поглед безобидни манипулации, отстъпва и със свито сърце дава това, което му е скъпо и необходимо, защото някой друг е поискал да си поиграе с него.
Ако родителите постоянно го принуждават да жертва своите неща, заради другите, то това може да доведе до това, че детето:
- Ще живее, стараейки се да радва околните, но не и себе си;
- Престане да разбира какво всъщност иска;
- Пораствайки, ще започне да отказва удачните шансове и възможности, оставяйки ги на другите;
Да умееш да споделяш с другите това е добре и наистина за взаимно привързване, но е по-добре, ако детето ще направи това по собствено желание.
2. Да целува и прегръща роднините
Колко често родителите, когато отиват на гости или посрещат роднини, казват на детето да отиде прегърне леля, да целуне баба. Има и много комуникативни деца, които лесно се привързват.
И на тях нищо не им струва да се сближат с човек, когото виждат за първи път.
Но се случва детето да не се стреми да намалява физическите граници между себе си си и другите хора, и това е нормално.
Родителите в този случай се огорчават, някои хора принуждават децата да проявяват уважение, като ги карат да целуват и прегръщат. Защо не трябва да правим това?
Това може да наруши усещанията за лично пространство на детето и да доведе до това, че то ще започне да допуска в него всички хора без изключение.
Родителите трябва да помнят, че толкова тясно общуване като телесните докосвания, трябва да бъде личен избор.
3. Да изразяват чувства и емоции
Понякога родителите забраняват на децата да плачат, да се ядосват, да ругаят, да отстояват своето мнение.
Това поведение на родителите е разбираемо, неприятно е да се наблюдават негативните емоции на детето или не искат да се срамуват от него.
Когато децата свикнат да потискат в себе си подобни чувства, това води до физическо и психическо напрежение, развитие на психосамотични заболявания.
Колкото повече чувства се задържат вътре, толкова по-трудно е на детето да се учи и да общува с връстници, отколкото да бъде спонтанно и радостно, да се приема безусловно.
