Хипофизата е жлеза със скромни размери, нейната дължина не превишава 13 мм – около 16 мм при по-големи хора, а теглото ѝ – по-малко от грам. Но нейната роля в организма е особено значима.
Жлезата отделя биологично активни вещества, които влияят на функцията на всички органи с вътрешна секреция, които са своеобразен диригент на ендокринната система.
На 8 април 1869 г. е роден известният неврохирург, определян като пионер на хирургията на главния мозък, Харви Уилямс Кушинг.
Списъкът с неговите постижения в медицината е много дълъг. Успява точно да опише симптомокомплекса, който се развива при прекомерно образуване на адренокортикотропен хормон от хипофизата. Впоследствие това заболяване получава название болест на Иценко-Кушинг.
Но списъкът със заболявания на хипофизата не се ограничава само от това заболяване.
Какви заболявания на хипофизата се срещат най-често
1.Акромегалия и гигантизъм
Етиологията на тази болест е много лесна за описание – в предния дял на хипофизата се появява тумор, който започва да синтезира соматотропен хормон.
В зависимост от това кога е възникнало, се разграничават 2 заболявания, предизвикани от нарушения при образуване на това биологично активно вещество – гигантизъм и акромегалия.
Гигантизъм най-често се развива при деца, обикновено при момчета. Първите изменения са видни още на възраст 9-13 години. Детето бързо расте на височина и значително изпреварва връстниците си.
Но ако при здрав мъж на възраст 20-25 години растежът спира, то болните от гигантизъм продължават активно да растат.
При тях дължината на всички тръбести кости се увеличава, чертите на лицето също претърпяват изменения в посока уголемяване.
Вътрешният органи, чиито растеж не се контролира от растежния хормон, не отговарят на нарастването на костите.
Несъответствието на тези темпове води до голям брой усложнения – проблеми със сърдечно-съдовата, ендокринната, половата система, зрението, мускулна слабост, отслабване на паметта, интелекта и много други.
Акромегалия се развива при възрастен човек. Симптомите като цяло са сходни с тези, които възникват при гигантизъм. Но много бързо възникват и усложнения – полово безсилие при мъжете, прекратяване на менструацията при жените, обилно изпотяване, болки в ставите, хипертония, захарен диабет.
Големият мъж предизвиква възхищение на жените и скрита завист сред приятелите си от силния пол. Но всичко добро е с мярка.
Прекомерно интензивният темп на растеж изисква своевременна консултация на първо място с личния лекар.
2.Хипофизарен нанизъм
Има твърде големи хора, но и обратният вариант – твърде малки. Хората-джуджета във всички времена са привличали внимание към себе си.
Те са били шутове в кралските дворове, играли са в театри, снимали се в кина, играли са в цирка. Причините за нисък ръст може да са няколко, но една от най-разпространените е патология на хипофизата.
По своята етиология хипофизарният нанизъм е заболяване, напълно противоположно на акромегалия и гигантизъм.
За причина се смята недостатъчното образуване на растежен хормон от предния дял на хипофизата. Най-често това нарушение се формира, заради генетичен дефект.
Именно поради тази причина, за разлика от акромегалията, много често хората, страдащи от това заболяване предават заболяването на своите деца.
Първите 1-2 години от живота такова дете по нищо не се отличава от своите връстници. Но педиатърът може да забележи леко изоставане. С времето растежът на костите на дължина се забавя, и много скоро детето попада под долната граница на нормите.
Обикновено това се случва на възраст от 2-3 години. Ако при норма малките деца растат по 7-8 см на година, то тези с по 1.5-2 см.
В крайна сметка успяват да достигнат до 120 см за жените и около 130 см за мъжете. Без лечение повече няма да пораснат.
3.Хипофизарен хипогонадизъм
Една от най-сложните за диагностика патологии на хипофизата е хипофизарният хипогонадизъм. Тумор, травма и други причини водят до понижаване на синтеза на гонадотропни хормони, които стимулират половите жлези.
В резултат до настъпване на полово съзряване много често заболяването по никакъв начин не се проявява, и родителите са спокойни за своето дете.
Но с времето се забелязва, че не възникват вторични полови белези. При момчетата пенисът не расте, а при момичетата няма менструации. Лечението се провежда от ендокринолог и във всеки случай е индивидуално.
