Не само коронавирусът, макар също да е част от тях.
2020 г. определено ще влезе в историята на науката и на медицината като цяло. Както и много исторически събития, пандемията от COVID-19, ще стане едновременно трагедия и основа за бъдещ прогрес.
Не само коронавирусът бележи медицината през 2020 г., макар че и понякога да изглежда, че само това доминира в информационния поток, особено на здравните портали.
Кои са 10-те ключови събития в медицината през 2020 г.
1.Рекордно бързото изучаване на коронавируса
На повечето от нас, включително и на здравните експерти, през януари 2020 г. ни се струваше, че епидемията от неизвестна инфекция в далечна китайска провинция е само една локална епидемия, каквито дори и през 21-ви век сме виждали немалко.
Въпреки мнението на болшинството, научната общност насочи всичките си усилия към изучаването на новия вирус.
Неговият геном е разшифрован за броени седмици след откриването му на 31 декември 2019 г. в китайската провинция Ухан, а след приблизително месец потвърждават свойството му да се предава от човек на човек.
В началото на февруари се появяват снимки на новия коронавирус, направен с помощта на електрически микроскоп, и тогава като цяло става понятен механизмът на неговото въздействие върху човека.
Преразказът на всички стъпки, които направи световната наука при изучаването на вируса, който се разпространява така, че на 11 март е обявен за пандемия, би заел десетки страници.
Важно е едно – за разлика от историята с атипичната пневмония и близкоизточния респираторен синдром – MERS, когато изследванията на вирусите на практика спират веднага щом епидемията се забавя, в случая с новия вирус учените от всички страни не отстъпиха и изучиха максимално подробно всички особености на новия коронавирус.
Думата „нов” изглежда неуместна още от пролетта – човечеството вече знае за него много повече, отколкото за хиляди други вируси, макар и все още да не е ясно как да се лекува.
2.Тестове за коронавирус
Изследванията през първите месеци на пандемията – и достъпността на всички данни за тях, стават основна причина, за да може още през април да се появят надеждни тестове и за антитела към него.
PCR тестовете досега остават ключов метод за проверка, заразен ли е човек със SARS-CoV-2, въпреки че не дават 100% надеждност, важна е и относителната простота и скорост.
Тестовете за антитела са по-достоверни, но за тях са необходими повече добре оборудвани лаборатории.
Тази система на тестване, която се налага благодарение на изследванията от първото тримесечие на 2020 г., вече година доказва своята висока ефективност.
Преди година не е имало никакви тестове изобщо.
3.Първите ваксини срещу коронавирус – в рекордно кратък срок
Някъде от края на лятото в новините за коронавируса се появява нотка надежда, свързана с разработването на ваксини, които се водят в САЩ, Китай, Великобритания и Русия, както и в други страни.
Към средата на ноември в тази надпревара се включват 4 очевидни лидера – колаборация на американската фармацевтична компания Pfizer и немския биотехнологичен лидер BioNtech, американската биотехнологична компания Moderna, британската Astra Zeneca съвместно с Университета Оксфорд и руският център с ваксината Спутник V.
Ефективността на ваксините, според данните от третата фаза на клиничните изследвания, варира от 70 до 95%, и макар страничните ефекти да са доста съществени, дългосрочното въздействие върху организма и продължителността на действието не са оценени, а особеностите на съхранение и производството затрудняват оперативното разгръщане на мащабна програма за ваксинация.
В 2021 г. светът навлиза с големи надежди за тези препарати. Така или иначе толкова бързото разработване на такова количество ваксини, а на ход са още минимум десет вида, да също и с приложение на иновативни мРНК технологии, са безпрецедентно в световната наука постижение.
Предстоят още много спорове за това как трябва да се провежда и отчита ваксинацията, но сега приоритетът е един, спасение на стотици хиляди с COVID-19. Времето за дискусии е след това.
4.Пробив в телемедицината
Онлайн медицините вече 20 години е в състояние на зародиш, като тук там има някакъв напредък, например, в САЩ има по-големи успехи сред диабетиците на инсулин.
През 2020 г., в период на серия карантини, изолация, необходимостта от дистанционно общуване с лекар става особено очевидна. Свои онлайн услуги за медицинско обслужване разработиха редица IT компании и лечебни заведения.
5.Технологията CRISPR с Нобелова награда
Нобеловата награда по химия за 2020 г. е присъдена на френски и американски учен, които създават метод за редактиране на генома CRISPR-Cas9.
Тази технология позволява да се внесат изменения в ДНК на всякакви организми, от вирусите до човека, и учените свързват с нея бъдещата победа над много заболявания – например, над ХИВ инфекцията и свързаният с нея СПИН.
6.ХИВ може да се излекува напълно
Пробив при лечението на ХИВ/СПИН се осъществи през 2020 г. На 23-та международна конференция AIDS-2020 учените от Федералния университет на Сау Паулу, Бразилия, описват случай, при който изчистването от вируса, става само благодарение на лекарства.
Преди това са описани 2 случая на пълно излекуване, т.нар. берлински и лондонски пациенти, които се избавят от ХИВ, но в двата случая помага трансплантацията на костен мозък от донор с мутации в гена CCR5.
Бразилският пациент е първият, който се излекува благодарение на правилно обмислена АРВ терапия.
7.Нови антибиотици са на ход
Проблемът с резистентността на антибиотиците може да се превърне в едно от основните предизвикателства, които ще възникнат пред човечеството в обозримо бъдеще.
И пандемията COVID-19, по време на която се полагат понякога, без да е необходимо и без особена необходимост, може да изиграе много неблагоприятна роля.
Ако се обясни всичко на пръстите на едната ръка, то същността на проблема е следната – колкото по-активно се прилагат антибиотици, толкова е по-вероятно бактериите да станат устойчиви към тях, и толкова по-отчетлива пред нас е перспективата да останем без защита. Това ще се превърне в един от острите камъни на световното здравеопазване.
През 2020 г. в търсенето на нови антибиотици науката вложи немалко усилия, и за щастие новините са добри. През септември за откритие на нов антибиотик съобщиха руски учени, а през февруари учени от Масачузетския технологичен институт.
През декември 2020 г. бе публикувана научна статия, в която е описан новият клас антибиотици с двойно действие, които са ефективни против супермикробите – бактерии, които са станали устойчиви към съществуващите препарати.
Нито една страна – нито човешката, нито бактериалната, все още не си е казала думата в тази битка.
8.Ракът може да се открие с кръвно изследване
Онкологичните заболявания си остават една от ключовите причини за смъртност по цял свят, а проблемът с ранното откриване и предразположението към него са сред най-острите.
През 2020 г. във Великобритания стартират изпитвания на универсално кръвно изследване, което позволява откриването на до 50 типа онкологични заболявания в най-ранен стадий.
Изследванията ще приключат през 2023 г., и ако то докаже своята ефективност, то още в средата на десетилетието кръвните изследвания за рак ще станат масови.
И вместо проблемите на съвременната диагностика на медицинската общност предстои да разреши въпроса с погрешно положителните тестове. Това, разбира се, е огромна крачка напред.
9.Нови лекарства срещу множествена склероза
Както се случва често, препаратът първоначално е одобрен през 2009 г. за лечение на рак на кръвта в хронична форма, а през 2020 г. е препрофилиран за лечение на рецидивиращи форми на множествена склероза.
10.Болестта на Алцхаймер вече може да се прогнозира
Изследването на кръвта за Алцхаймер е още една малка медицинска революция на 2020 г. Учените се научават да откриват съответните биомаркери в кръвната плазма приблизително 4 години преди появата на първите симптоми на заболяването.
Това означава, че подобен кръвен анализ може да включва програми за ежегодна диспансеризация и препоръки за пациенти.
Този метод е независимо изпробван за различни групи изследвания, и както в случая с онкологичните заболявания, навярно ще спаси немалко животи в бъдеще.