Всеки от нас ежедневно общува с десетки хора.
Това са семейни, приятелски и делови контакти, мимолетни срещи в транспорта, магазина и по улиците, целенасочено обръщане към различни организации.
Понякога общуването оставя неприятно усещане, което трудно може да се обясни.
Психолозите смятат, че това чувство възниква в случаите, когато ни попадат хора, склонни към т.нар. токсично поведение.
Днес ще разкажем за неговите видове и причини, а също и за начините да предпазим нервите и да опазим душевното си равновесие при общуване с хора, които се държат по подобен начин.
1. Роля на жертва
На пръв поглед такъв човек изглежда жалък, но безобиден.
Само той е уверен, че околните са несправедливи към него, а житейските обстоятелства – неоправдано жестоки.
От събеседника очаква само съчувствие и разбиране.
Всъщност тази житейска позиция е много изгодна, оправдава всякакви грешки, нежелание за вземане на решения и дори неправилни постъпки.
Общуването с жертва е неприятно.
Опитите да го утешите или реално да помогнете, предизвикват у него протест.
А уверенията, че светът не е толкова лош, се превръщат в агресивни обвинения в коравосърдечност.
2. Негативизъм
Тези хора при всякакви обстоятелства забелязват единствено отрицателното.
Не е изненадващо, че тяхното вечно униние предизвиква раздразнение у околните, смесено с чувство за вина, което негативните използват за собствени цели.
Обикновено смятат, че заслужават повече внимание и изключителна лоялност.
Но съвсем не се съобразяват, че това, което говорят, се отразява неблагоприятно на чуждото настроение.
3. Самолюбие
Когато човек постоянно хвали себе си, общуването с него става много трудно, дори и да е наистина успешен.
Проблемът е, че не забелязва другите хора, не знае нищо за тях и не се интересува.
Околните обикновено не страдат от това, но и не се стремят да влизат в контакт със самовлюбен егоист.
4. Обидчивост
Прекомерната обидчивост често се смята за признак на нежност, чувствителност и дори нерешителност.
Всъщност навикът да се обиждаме за всяка дума и да възприемаме най-невинната шега като грубост няма нищо общо с фината душевна организация.
Това е по-скоро склонност за манипулация на другите с използване на изкуствено култивирано чувство за вина.
Тази позиция възниква на основата на понижена самооценка и желание да се откроим, без да правим нищо съществено.
5. Бърборене
Общуването с бърборко винаги уморява, което изобщо не е свързано със съдържанието на разговора.
Прекомерно ерудираният човек може да бъде интересен, ерудиран и остроумен.
Но при контакт с него у събеседника често възниква усещане, че бърборкото в някаква степен го използва.
Предварително игнорира неговите мисли, чувства, житейски опит и дори фактът за наличие или отсъствие на свободно време.
Усещането да бъдеш само приемател на информация е обидно, дори и да си в пълна степен надарен с талант на слушател.
6. Липса на самоконтрол
Неприятности се случват при всички.
Всеки от нас може да не се чувства добре, да бъде уморен или разстроен, но изливането на емоциите върху другите е недопустимо.
Хората, които не умеят да се контролират, са неприятни.
От тях винаги може да се очаква грубост и истерия.
7. Излишен перфекционизъм
Болезненият стремеж към идеалното – това е една от най-неудобните за околните черти.
Перфекционистът трудно разбира, особено в случаите, когато неговите странности се отнасят до обикновени битовизми – миене на чинии, ред в жилището, състояние на дрехи и обувки.
