Умението да чувстваме чуждата болка или радост като своя се смята за необходимо качество за много професии – лекари, учители, психолози. Как обаче да не престъпваме границата, зад която емпатията е вредна не само за тези, които съчувстват, но и на обекта на нашето съчувствие?

Какво е това съчувствие или емпатия

Повечето хора смятат, че емпатията – това е умение да поставяме себе си на мястото на друг човек, да влезем в неговите обувки. Психолози уточняват, че това съпреживяване на състоянието на човека, но без загуба на усещане на себе си. Разграничават се два вида емпатия:

  • Емоционална – отражение на своите чувства през тези на другите;
  • Когнитивна – способност да разберем как човек мисли;

Разбираемо е нашето виждане за емпатията като основата на доброта и морал. Дори и при детайлно разглеждане е лош морален ориентир, защото лишава от възможност да се помогне в дългосрочна перспектива, провокира погрешни съждения, безразличие и жестокост, води до ирационалност и несправедливо политическо решение. Прекомерното съчувствие не е за предпочитане.

В какво се състои вредата

Несправедливост

Представете си: 10-годишно момиче се намира в краен стадий на рак на мозъка и изпитва силна болка, с която обикновените медикаменти вече не се справят.

Да предположим, че работите в клиниката, в която е, и можете да направите така, че да я изместите малко по-горе в листата на чакащите за операция.

Как бихте постъпили? Този въпрос е задаван на участващите в изследване, което е проведено от социален психолог от университета Канзас.

Когато на участващите подробно описвали ситуацията, те разбирали, че в списъка с чакащите има и деца, на които им е нужна повече помощ.

Но когато първо помолили участниците да си представят болката на точно това 10-годишно момиче, те предлагали да се постави фамилията на това момиче пред другите деца.

В този случай тежестта на емпатията става по-голяма от тази на справедливостта и води до аморално решение. Реакцията на страданията на детето е било провокирано от емпатия, способност да се поставиш на мястото на другия, която много от нас смятат за дар.

Освен това емпатията е нещо като прожектор, който осветява хората, които са се озовали в полето на нашето съчувствие.

Емпатията ни кара да се погрижим за избраните, но измества на втори план или съвсем оставя в сянка дългосрочните последствия от нашите действия.

Ослепява ни, лишава ни от съчувствие към страданията на останалите в настоящето и бъдещето.

Това може да се наблюдава в африканските страни. Благотворителната помощ разрушава икономиката, тъй като стоките и услугите от развитите икономики са конкуренция и разоряват местните фермери и производители. Помагайки на един или на една група хора, нанасяме вреда на много други.

Недалновидност

Емпатията ни мотивира да извършваме постъпки, които се оказват правилни сега, но водят до сериозни последствия в бъдеще.

Стрес

Изследванията в областта на невропсихологията и неврофизиологията потвърждават, че емпатията влияе на здравето на този, който съчувства. Изживяването на чуждата болка активира същите невронни мрежи, които и при преживяване на собствената.

Ако това се случи хронично, това може съществено да повлияе на здравословното състояние, тъй като човек получава многократно усилване на стреса заради болката на околните.

Кой е зоната на риска

Родители

Способността да бъдем добри родители може да пострада от прекомерната емпатия. Вниквайки твърде много в страданията на другия, страхувайки се да не му причиним краткотрайна болка сега, няма да можем да му помогнем в дългосрочна перспектива.

Например, трябва да се вземе кръв сега, това може да е болезнено, но помага навреме да се разпознае болестта.

Родителите често са принудени да карат децата си да правят това, от което ги боли или не искат, но това ще им бъде от полза в бъдеще.

Ако особено чувствителните родители не карат децата си да вършат домакинска работа, да си мият ръцете, да посещават зъболекар, защото ги съжаляват, те ги лишават от опит и пречат да се адаптират в зрялата възраст.

Какво е решението

Да се научим да не прекрачваме границата, отвъд която емпатията става опасна.