Водата може да е вкусна, да е с неприятен вкус или изобщо да няма никакъв вкус. От значение ли е вкусът на водата, която пием?
Молекули от два атома водород и един кислород, съединени помежду си с водородни връзки – за какъв вкус може да става въпрос? Въпреки това доста добре различаваме вкусовете на водата?
Как го правим и защо е необходимо
Как тялото усеща вкуса на водата
Известно е, че човек има 5 вида рецептори за вкус – горчив, сладък, кисел, солен и вкус „умами”.
Изследванията върху мишки показват, че обикновената питейна вода активира само рецепторите за кисел вкус и предизвиква желание да се пият по-големи количества вода.
Интересно е, че именно тези рецептори са свързани с амигдалата – областта на главния мозък, отговаряща, освен за всичко останало, за обработката на емоциите и за формиране на паметта. Според учените тази връзка се е развила, тъй като е важно живите същества да определят вкуса на водата.
Например, горчивината означава, че водата е отровена или не е подходяща за пиене. Когато усетим необичайният вкус на водата, най-вероятно инстинктивно ще я изплюем, без да се замисляме дали ни харесва или не.
И едва след това ще опитаме да разберем дали е трябвало или не да пием въпросната вода.
В определянето на вкуса на водата участват също рецептори, които реагират на миризмите, разположени в носа. Усещаният от нас вкус е резултат от комплексна реакция на рецепторите на вкуса и на рецепторите на миризма.
Каква бива водата
В природата вкусът на водата зависи от това през какви скали минава, преди да излезе на повърхността под формата на извор. В големите градове водата протича през десетки километри водопроводи, които също оказват влияние на нейния вкус.
Вода от артезиански кладенец
Най-голямата заблуда за артезианската вода – това е, че е най-чиста. Тази вода се просмуква по естествен начин към земната повърхност, преминава през скални пластове, глина и пясък.
Тези естествени филтри я пречистват от много замърсители, попадащи в почвата от дъждовете, отпадните води. Но те променят и нейния състав, който зависи от физико-химичният състав на почвите в тези местности.
Това означава, че артезианските кладенци, разположени в покрайнините на градовете или в близост до тях не могат да се определят като чисти.
Градският смог от въздуха се отлага по земята с дъждовете, мръсотията се разнася с автомобилите по пътищата, оттам попада и в кладенците.
Водопроводна вода
Вкусът на тази вода се придава от тръбите. Стоманените тръби променят цвета на водата към червеникаво-кафяв, заради ръждата, а вкусът на фона на излишъка от желязо става леко метален.
Разбира се, ВиК операторите следят за качеството на питейната вода, която стига до домашние чешми.
И ръждива вода с метален вкус от чешмите у дома тече само при спиране на водата за по-продължително време, поради авария. Впоследствие тръбите се промиват от преминаващата по тях вода, и водата става бистра и без вкус, каквато обикновено е питейната вода.
Дестилирана вода
От тази вода са премахнати почти видове соли и други химически вещества, а също и бактерии. Дестилираната вода е с характерен вкус на прясно, но може да способства за изсушаване на езика.
Повечето хора не харесват този вкус, а и освен това не се препоръчва пиене на дестилирана вода.
При попадане в човешкото тяло, поради разликата в концентрацията на минерални вещества се активизират процеси по отделяне на йоните от клетките, което неблагоприятно се отразява на баланса на киселини и основи в тъканите.
Рецепти за вкусна вода
Ако трябва да пием вода, заради питейния режим, а не искаме, защото не ни харесва вкуса? Съществуват различни рецепти, които променят вкуса на водата, трябва да опитаме, може някоя от тях да ни допадне.
Най-предпочитаната рецепта е добавянето към водата за пиене на сок от цитрусови – лимон, лайм.
По-добре да се добави прясноизцеден сок, ефектът може да се усили с добавяне на разтворимо витамин С. И така пиенето на безвкусната вода, която тече по градските чешми, ще се превърне в истинско удоволствие.
