Тампонада на сърцето е състояние, при което между висцералните и париеталните слоеве на перикарда се натрупва се натрупва излишно количество течност.
Това състояние води до потискане на функционалната активност на органа, вследствие на което се нарушава процеса на движение на кръвта по съдовете.
В случаите, когато патологията не бъде своевременно установена, съществува голяма вероятност от летален изход, вследствие развитие на остра сърдечна недостатъчност.
В обичайно състояние в кухината на перикарда се намират от 20 до 40 мл течност, която е предназначена за намаляване на триенето, докато сърцето се съкращава.
В основата на развитието на тампонадата е повишаване на обема на тази течност, вследствие на неблагоприятни фактори, които въздействат на организма.
Най-често възникването на това заболяване се обуславя от открити и закрити травми в областта на гръдния кош, вследствие на които възниква кръвотечение в перикардиалната област.
Това състояние се нарича хемиперикард.
Освен това, до развитие на тампонада могат да доведат различни медицински манипулации и хирургични интервенции на сърцето, разслоена аневризма на аортата, прекаран инфаркт на миокарда, довел до разкъсване на сърдечния мускул.
А също и продължителен прием на препарати, които намаляват съсирваемостта на кръвта.
Този патологичен процес често се предизвиква от продължително възпаление на перикарда, злокачествени новообразувания, потискане на функционалната активност на бъбреците, туберкулоза.
Проявлението на нарушения при това заболяване в голяма степен зависи, дори не от това какъв обем течност се е натрупал в областта на перикарда.
Тук основна роля играе скоростта на натрупване на течност.
В случай че в перикардиалната област постъпва постепенно, дори голямо количество течност, перикардът успява да се адаптира и вътреперикардиалното налягане не се повишава.
В друга ситуация, при внезапно рязко натрупване на течност между висцералните и париеталните слоеве, вътреперикардиалното налягане може бързо да нарасне.
Всичко това води до притискане на сърцето и то не може да се съкращава.
Кръвта престава пълноценно да се движи по кръвоносните съдове, вследствие на което страдат и другите вътрешни органи.
Съществуват 2 основно разновидности на тампонада на сърцето – остра и хронична.
Най-опасната по прогноза е именно острата тампонада.
Съпровожда се с бързо нарастваща клинична картина, която е с непредсказуемо протичане.
Хроничната тампонада се установява, ако течността се натрупва постепенно.
Следствие на това проявленията имат доста по-умерен характер.
Симптоми, възникващи при тампонада на сърцето
Симптомите при този патологичен процес не са специфични.
Болният човек често ги бърка с други сърдечни патологии и се опитва сам да се справи с възникващото нарушение.
В тази връзка това време може да бъде изпуснато, което значително повишава вероятността от летален изход.
Диагностика и лечение
Първо, това заболяване може да се заподозре въз основа на оплаквания и пълен преглед на болния.
Най-информативен диагностичен метод е ехокардиография, която позволява да се открие, дори незначително количество течност в перикардиалната кухина.
Електрокардиографията обикновено не дава някаква специфична информация.
Допълнително може да се назначи рентгенография.
Диагнозата окончателно се потвърждава с помощта на катетеризация на сърдечните кухини.
Тампонадата на сърцето е пряко показание за спешна хоспитализация.
Болният има нужда от спешна интервенция за отстраняване на течността от перикардиалната кухина.
Съществуват 2 метода – пункция на перикарда и хирургична интервенция.
Предпочитание на хирургичната интервенция се отдава при разкъсване на миокарда или на аортата, а също и при посттравматична или постоперативна природа на тампонадата.
