Субмукозна миома на матката представлява хормонално зависим тумор, който се разполага в подлигавичния слой на органа, състоящ се от гладкомускулни клетки и с доброкачествено протичане.
Това новообразувание е прието да се смята за едно от най-агресивните.
Пряко свързано е с факта, че този тумор към достатъчно бързо израстване и често води до развитие на различни усложнения.
Като пример може да се приведе маточно кръвотечение, безплодие, патологична бременност и раждане.
Сред всички миоми на субмукозната форма се падат около 30%.
Обикновено този патологичен процес се формира само при жени в репродуктивна възраст.
Най-често във възрастовия диапазон от 33 до 40 години.
Но през последните години това заболяване значително подмлади.
Сега все по-често се открива при девойки на около 20 години.
Важен момент е, че субмукозната миома никога не се развива при момичета преди установяване на менструалната функция.
На практика не се среща, при които е настъпил климакс.
Освен това, в период на климакс този тумор най-често се подлага на регрес.
Установено е, че всяка 5-та представителка на нежния пол, изпитваща трудности със зачеването, има тази патология.
И до днес точните причини, които водят до възникване на това заболяване, все по-често остават под въпрос.
Предполага се, че в основата на развитието на субмукозната миома на матката са разнообразни изменения в хормоналния фон.
Съгласно още една теория, това новообразование може да е вследствие на нарушение на чувствителността на клетките на мускулния слой към женските полови хормони.
Съществуват редица фактори, които повишават вероятността от формиране на този патологичен процес. Първо – това е наследствена предразположеност.
Още един важен момент са разнообразни нарушения на хипоталамо-хипофизарната система.
Вследствие на такива нарушения възниква хормонален дисбаланс в организма.
Към другите предразполагащи фактори се отнася – прекарани възпалителни заболявания на яйчниците, чести аборти, ниска двигателна активност.
Симптоми при субмукозна миома
Симптомите при това заболяване пряко зависят от размера на тумора, а също и от скоростта за неговия растеж.
Много често на първо време болната жена не се досеща за съществуващия проблем при нея.
В този случай, патологията се открива случайно при проведено планово изследване.
Най-ранният симптом, сигнализиращ за този патологичен процес, се прекомерно обилни и продължителни менструации.
Обикновено при менструално кръвотечение се отделят съсиреци.
Понякога между менструациите възникват кръвотечения.
Това е причината да се увеличава риска от анемия с всички характерни клинични проявления.
Приблизително при 50% от болните жени се появява болков синдром.
Най-често болката е пристъпообразна, в долната част на корема и се появява в периода на менструация.
В случай че туморът има много големи размери, може да окаже притискащо въздействие на разположените до него тъкани.
Именно от този момент се обуславят симптомите като ускоряване на позивите за уриниране и запек.
Диагностика и лечение на субмукозна миома
Поставянето на диагнозата може да представлява известна трудност, тъй като липса специфична клинична картина.
Задължително се провежда гинекологичен преглед, който позволява да се открие увеличението на размера на матката, ултразвуково изследване, а също и хистероскопия.
Най-точни данни могат да бъдат получени при компютърна томография.
При съмнения се назначава диагностична лапароскопия.
Лечението на субмукозна миома на матката може да се извършва както с консервативни, така и с хирургични методи. Консервативната терапия е показна при големи размери на тумора и бавен растеж.
