Соята принадлежи към род растения от семейство Бобови. Родината ѝ е Източна Азия.
Соята е идеална храна за вегетарианците, тъй като 40% от нея се състои от белтъчини, които по качество не отстъпват на животинските. Освен това съдържа множество полезни минерални хранителни компоненти като калий, фосфор, калций, магнезий, натрий.
Желязото в соята е 7 пъти повече, отколкото в пшеничния хляб. Витамините от група В, Е, D препятстват стареенето, а ненаситените мастни киселини преустановяват ръста на раковите клетки.
Човек, употребяващ соя, никога не заболява от затлъстяване, остеопороза, алергии и исхемична болест на сърцето.
Тази бобова култура съдържа значително количество захари – рафиноза и стахиоза, които бифидобактериите използват като източник на хранителни вещества.
С увеличаване на количеството на бифидобактериите намалява риска от развитие на онкологични заболявания и дисбактериоза, намалява се количеството на вредните бактерии и като цяло се увеличава продължителността на живота.
Полезни свойства на мляко от соя
От соята се произвежда така нареченото соево месо. Обезмасленото соево брашно се пресова, докато протеиновите влакна не изменят своята структура.
Соевият аналог на месото не съдържа холестерол, адреналин и хормони. Соевото месо лесно се усвоява и не води до затлъстяване. Само по себе си то е безвкусно, но в съчетание с други храни придобива наситен вкус. Печеният морков придава на соевото месо вкус на гъби, а доматът – на месо.
Соевото мляко е сладникава напитка, по вид напомнящ обикновено краве мляко или сметана. То се добива от накисната, сварена или задушена на пара соя. Главното му предимство е отсъствието на лактоза, която е алерген, а също може да предизвика и диатеза.
Соевото мляко се усвоява много добре и предизвиква по-малко отделяне на жлъчен сок, поради това се препоръчва при язва и гастрит. Източник е на много белтъчини, витамини от група В и минерални вещества.
Въпреки това резултатите от научните изследвания показват, че потребление на соя в значителни количества може да доведе до развитието на редица заболявания, в частност хипофункция на щитовидната жлеза при децата, както и до спиране на растежа на височина.
Установено е също така, че соевите протеини са причина за хормонални изменения в организма. Именно поради това соята е противопоказна при бременни жени.
Употребата на соя в големи количества може да предизвика уртикария, ринит, дерматит, астма, бронхоспазъм, диария, колит, конюнктивит, екзема и други заболявания.
Включването в хранителния режим на соеви храни може да увреди бъбреците, особено ако човек вече страда от нефролитиаза.
Това се дължи на факта, че в състава на соята влизат соли на оксалатната киселина – оксалати, които са „изходен материал“ за образуването на бъбречни камъни.
В соята се съдържат изофлавоноиди, генестеин и фитинови киселини. Изофлавоноидите са съединения, сходни с естрогените, които предотвратяват развитието на хормозависими форми на злокачествени заболявания.
Генестеинът е вещество, което притежава свойството в ранните стадии да преустановява развитието на някои онкологични и сърдечно-съдови заболявания. А фитиновите киселини потискат растежа на туморните образувания.
Храните, произведени на основата на соята се препоръчват като профилактично средство срещу множество заболявания като сърдечно-съдови и такива на черния дроб, както и при наличие на камъни в бъбреците и/или в жлъчката, при захарен диабет, алергии към животински белтъци и при много други клинични състояния.
Но един от най-полезните и важни компоненти на соята е съдържащия се в нея соев лецитин. Това съединение и холинът способстват за възстановяването на мозъчните клетки и на нервната тъкан в цялост.
