Всички здрави хора реагират на гъдел. А как именно зависи основно от особеностите на нервната система. Но ако няма реакции на гъделичкането – това е повод да се потърси лекарска помощ. Кой се бои и кой не се бои от гъделичкането, и на какво може да е признак?
Какво е това гъдел?
Под гъдел се разбира определено въздействие на кожата. Здрав човек обикновено се възбужда, рефлекторно отдръпва областта на дразнене и хихика или се смее.
Кожата на лицето му се зачервява, дишането става насечено, пулсът се ускорява. Реакцията на гъдел най-често не предизвиква особено приятни усещания, а при дълго гъделичкане смехът преминава в сълзи, а възбуждането - в истерия, в изнемогване.
Учените разделят 2 разновидности на гъделичкането:
- Книсмезис – леки докосвания. В този случай чувствителна може да е всяка част на тялото, но специално внимание следва да се обърне на ерогенните зони. За повечето хора това е вътрешната част на ухото, шията, слабинната област. Така човек може да се погъделичка сам.
- Гаргалезис – по-интензивно въздействие на определени области на тялото. Най-уязвимите области са подмишниците, ребрата, стъпалата и др. Остро възбуждане, силен смях, непроизволни движения са по-характерни за гаргалезиса. И сами не можем да се погъделичкаме по този начин.
Реакцията ни на гъделичкането е рефлекторна, не можем да я управляваме. Колкото по-близък човек ни гъделичка, толкова по-силен е ефектът, чужд човек не може да постигне това.
Защо човешкото тяло има нужда от гъдел?
Защо тялото ни има нужда от гъдел, учените не могат да отговорят точно, макар и да са били изказвани най-различни теории.
Теория за вредните насекоми
Предполага се, че тази кожна реакция позволява по-бързо да се установи пропълзяла по тялото опасност. Според тази теория човек се плаши, открива, че змии или насекоми няма – и нервно се смее от облекчение, като облекчава по този начин стреса.
Теория за самозащита
Като се отчита, че местата с най-голям гъдел са подмишниците, коремът, гърлото, възниква теория, че гъделът е защитна реакция, рефлекторен опит за отблъскване на страничен от най-уязвимите места.
Теория за прекъснатия плач
Има теория, че гъделът – това е недоизплакване. Малките деца много лесно преминават при гъдел от смях към плач, възрастните също. И в този случай рефлекторен отговор ще бъде смехът – на границата на сълзите.
Теория на игрите
В хода на експерименти с мишки учените показали, че механизмът на гъделичкането е скрит в соматосензорната хора на главния мозък и е предназначен за игрово взаимодействие с други индивиди.
Теория за страничния ефект
Накрая, съществува мнение, че гъделичкането е просто страничен ефект от развитието на сложна централна система.
Болести и гъдел
Хората могат да се отличават по степен на чувствителност към гъдела. До едни е достатъчно да се докоснеш, други с усмивка позволяват да се прокарат пръсти по всички потенциално-чувствителни места.
Най-остро реагират на гъделичкането хората със слаба нервна система, по-силна ще бъде реакцията и на тези, които притежават по-чувствителна кожа.
А ако човек не реагира на гъдела, това означава, че нещо с неговата нервна система не е наред. Не може това да се смята веднага за болест, но и това състояние не може да се смята за нормално.
Към гъделичкане не са чувствителни хора с понижена чувствителност към болка, а също и хора с някои увреждания на нервната система.
