От какво се предизвикват неочакваните пристъпи на паника? Откъде се появява безпричинният страх? Понякога така се проявява пограничното личностно разстройство. За щастие, то се поддава на лечение. Най-важното е навреме да се разпознаят симптомите.
Скрито погранично личностно разстройство – мъчителни панически атаки
За да анализираме по-добре характерните признаци на специфичното личностно разстройство, ще разгледаме историята на Елена, която страдала от мъчителни панически атаки.
Пристъпите продължавали от няколко секунди до 30 минути.
Възниквали непредсказуемо и я вадели от равновесие. Това ѝ пречело пълноценно да живее, да работи и да общува. Тя се срамувала от себе си.
Общителната преди Елена започва да страни от хората и спира да практикува предишните си хобита. Първите панически атаки са още в тийнейджърска възраст.
На 30 години Елена не можела да се задържи на нито една работа повече от няколко месеца, бракът ѝ бил пред разпад, приятели почти не ѝ останали.
Лекарите ѝ поставят диагноза погранично разстройство на личността. Елена съвсем не прилича като типичен пациент с такова разстройство. Заболяването било в скрита форма.
Ето няколко симптома при скрита разновидност:
Запазване на отношенията каквото и да се случи
Елена никога не би напуснала съпруга си, независимо от проблемите в брака. Още от дете тя се чувствала изоставена от родителите и много рано се влюбва в мъжа, за който се омъжва.
Нестабилни и обтегнати отношения в семейството
Това се проявявало най-вече в отношенията с нейната майка. Тя оскърбявала и унижавала Елена. Дъщерята спряла да общува с майката след поредния СМС с оскърбления, а след 2 седмици отива с нея заедно по магазините. Елена потиска обидата и раздразнението.
Изкривени представи за себе си
Когато Елена била малка, нейната майка неведнъж я кара да участва в конкурси за красота. Тези мероприятия формират нездрави представи за собственото тяло.
Елена решава, че е привлекателна външно и не е необходимо да разбира какво чувства и преживява. Заради това тя много години потискала в себе си гняв, тъга, срам, вина и обида.
Импулсивност и саморазрушителни действия
Елена не отричала, че злоупотребява с алкохол и лекарства. Харчела безконтролно, преяждала, самонаранявала се. Лошите навици се сменяли един след друг.
Ако успеела да спре да злоупотребява с психотропни препарати, веднага започвала да харчи пари безконтролно. Преборвайки се с навика да постоянно да се чеше, започвала да се яде в опит да се справи със стреса. Методите, по които сама вредяла на себе си, постоянно се сменяли.
Редовни мисли за самоубийство
На пръв поглед Елена нямала намерение да се самоубива, отричала подобни мисли. Но все пак се случвало да предозира с лекарства.
Многогодишната ѝ склонност да вреди на себе си и към опасно поведение била толкова силна, че подобни постъпки също могат да се определят като скрити опити за самоубийство.
Силна тревога, потиснатост и раздразнителност
В детството на Елена ѝ внушават, че неприятните емоции – тревога, раздразнение, безпокойство, са повод за срам. Не ѝ се позволявало да показва подобни чувства открито, и затова ги криела.
Възникнали психически атаки, а в зряла възраст и проблеми с храносмилането.
Постоянно усещане за вътрешна пустота
Дори когато всичко вървяло при Елена тя не се чувствала добре. Започва да си разваля отношенията с другите, постоянно подсъзнателно се опитвала да изрази усещането си за вътрешна пустота.
Това срещало яростна съпротива от страна на нейния мъж и от други роднини и затова предпочитала да крие чувствата си от тях.
И явните, и скрити погранични разстройства на личността се поддават на лечение. В много от случаите психотерапията помага.
Когато Елена разбира какво всъщност се случва, паническите атаки стават по-редки, а с времето психотерапията ѝ помогнала да се справи с емоционалните сътресения.
Елена е само пример как човек може да попадне във водовъртежа на скритото погранично личностно разстройство и да не се усеща какво се случва с него.
В такава ситуация дори и роднините не могат да помогнат, човек сам трябва да осъзнае, че е поел в посока към физическо и психическо унищожение. Примерът с Елена е показателен, че не е невъзможно човек сам да се измъкне от личностния капан, в който е попаднал.
