Във Франция хоспитализирали мъж, който се карал със собственото си отражение в огледалото.
Необичаен случай бил описан във Франция – 78-годишен мъж първоначално престанал да разпознава своето отражение, след което започнал да разговаря и да се кара с непознатия в огледалото.
Необичайният случай, който накарал френските психиатри да обърнат внимание, бил описан неотдавнашния брой на рецензирано британско медицинско издание.
Това списание се е специализирало в описването на нетипични синдроми и отклонения от областта на невропсихологията, невропсихиатрията и поведенческата психология.
78-годишният пациент бил приет в отделението по неврология на град Тур във Франция с необичайни оплаквания.
Известно е, че по-рано той страдал от редица сърдечно-съдови заболявания и се лекувал от фоликулярна лимфома, но никакви психични отклонения у мъжа, който бил разведен и имал 4 деца, не били регистрирани.
10 дни преди да бъде приет в болница, мъжът се оплаквал от присъствието на непознат човек в дома му.
Човекът бил доста необичаен – криел се в огледалото в банята и изглеждал точно като 78-годишния мъж – същият цвят на косата, форма на тялото, на дрехите и на жестовете.
Дядото разговарял с неканения гост и бил озадачен от това, че знаел много за самия него. Старецът дори носел храна към огледалото с прибори за 2-ма човека.
В края на краищата гостът не оценил гостоприемството, станал агресивен и дъщерята на 78-годишния мъж го завела в болница.
Клиничното обследване не показало необичайни резултати – мъжът нормално се ориентирал в пространството, прекрасно разпознавал роднините си. В норма са оказали данните от кръвната картина и от енцефалограмата.
Но магнитно-резонансната томография показала атрофия на задните отдели на мозъка, били също така открити съпътстващите за болестта на Алцхаймер бета-амилоиди в кръвта – анормално нагънати белтъци, от които в кръвоносните съдове се формират отлагания.
Въз основа на изследванията на пациента било предписано лечение – лекарство есциталопрам и невролептикът амисулфид, прилаган при остра и хронична шизофрения.
След 3 месеца разстройството изчезнало, мъжът съобщил, че непознатият повече не се появявал.
Този случай, когато човек не разпознава себе си в огледалото, се оказало толкова рядък, че в научната литература учените открили само 2 подобни отклонения.
През 1968 година е описан случай на 61-годишна жена от Нова Зеландия с атрофия на главния мозък, която се плашела от нейния двойник, когато тя се гледала в огледалото.
След 20 години бил описан случай на 77-годишна жена с атрофия челно-теменната област на мозъка, която дълго разговаряла със своето отражение в огледалото.
След това учените решили да отнесат подобни случаи към особената форма на така наречения налудничав отрицателен двойник – синдром на Капгър, който е наречен в чест на френския психиатър, който за първи път го описал през 1923-та година.
Страдащите от него хора, обикновено възрастни, са убедени, че техните роднини или непознати веднъж или постоянно се заменят от техни двойници.
Понякога смятат, че имат някъде и собствен двойник, който носи отговорност за извършваните от тях постъпки.
На науката е известно и разстройство с обратните ефекти – просопагнозия, когато човек изпитва проблеми с разпознаването на познати му лица.
Според съвременните представи, синдромът на Капгър е „огледално отражение“ на просопагнозията – хората, страдащи от него, могат да различават познатите им лица, но са лишени от т.нар. емоционална реакция на познатите лица.
