В Евангелието възкресението на Лазар от Исус Христос е описано много подробно, тъй като църквата придава на този епизод от живота на Христа голямо значение.
А ето какво означава синдромът на Лазар в съвременната медицина.
Синдром на Лазар в медицината
В медицинската практика са регистрирани случаи, които до известна степен напомнят за възкресението на Библейския персонаж.
Истината е, че от момента на констатация на смъртта преминава значително по-малко време, отколкото в историята за Лазар – не 4 дни, а няколко минути или по-рядко – часове.
Официално са регистрирани 38 такива случаи, но лекарите са убедени, че това явление се среща по-често.
Не се документират, тъй като погрешната констатация на смъртта хвърля сянка върху репутацията на лекаря, появяват се съмнения в неговия професионализъм.
Шега ли е това – да не можеш да отличиш живия от мъртвия?
Но всъщност не всичко е толкова просто, както може да изглежда на човек, далеч от медицината.
Състоянието, в което са се намирали пациентите в момента на констатация на смъртта, е давало всички основания да се регистрира смърт, тъй като липсват:
• дишане;
• сърцебиене;
• електрическа активност на сърцето;
• реакция на действията на реаниматолози;
Въпреки това, в описаните случаи след известно време дишане и сърцебиене се възстановявали от само себе се.
В повечето случаи това става в рамките на 10 минути след констатация на смъртта и прекратяване на реанимацията.
Понякога успявали да изпратят болния в моргата, и вече там санитарите изведнъж забелязвали, че тялото дава признаци на живот.
Статистика на възкресенията и заболявания, предизвикващи смърт
От описаните 38 случаи при 13 била поставена диагноза остър инфаркт на миокарда, 8 страдали от хронична обструктивна болест на белите дробове.
Останалите съвременни Лазари имали най-различни здравословни проблеми – травми, предозиране с наркотици, разкъсвания на аневризми, кръвотечения в стомашно-чревния тракт, хиперкалиемия.
При 17 пациенти след възвръщане на жизнените функции напълно се възстановили и неврологичните.
При останалите не се стигало до неврологично възстановяване и те все пак умирали.
Връзка между продължителност на реанимацията, резултати от нея, време от момента на констатация на смъртта до възстановяване на дишане и сърцебиене, не може да се установи.
Лекарите за синдром на Лазар
Медицинските специалисти определят това явление като ауторесусцитация или отложено спонтанно възстановяване на циркулацията на кръвта.
Предполага се, че спирането на сърцето може да предизвика динамична хипервентилация на белите дробове, която може да възникне по време на провеждане на реанимационни мероприятия.
Особено вероятно е подобно развитие на събитията в случаите, когато болният страда от обструктивна белодробна болест.
Но тази теория не може да обясни всички подобни случаи.
Възстановяването на кръвообращението и сърцебиенето може да е вследствие на закъсняващо действие на лекарствата, прилагани при реанимация.
Закъсняващото действие може да се случи, заради нарушения на венозния апарат, предизвикан от вече спомената хипервентилация на белите дробове.
Но и това обяснение не е подходящо за случаите, когато препаратите са постъпили в организма на болния чрез централен венозен катетър.
Последствия от възкресението за лекари и болни
Не всички, преживели смъртта и върнали се към живота, се възстановяват напълно и могат да продължат да живеят, както преди.
Част от тях загиват малко време, след като са се върнали към живота, а друга част остават да живеят с тежки неврологични разстройства.
