Много жени постоянно жертват себе си, заради другите – мъжа, децата, родителите, приятелите. Често вървят противно на своите планове, здраве и интереси. Питаме се – защо? И ценят ли това околните?
Такива „майки Терези “ непрекъснато се ангажират с проблемите на другите хора – отстъпват на позната единствената си стая, пренасяйки се в кухнята:
„Тя прави ремонт в апартамента, няма да ходи на хотел да живее!“ – работят на 3 работи, за да издържат семейството си, същевременно мъжът на такава жена по цял ден лежи на дивана и веднага скача да спасява съседката от лошото ѝ настроение, а приятелка – от мъжа ѝ „деспот“, който отново ѝ къса нервите. Общо взето, опитва се да спасява цялото човечество.
Детски травми
Според американския психоаналитик Карен Хорни, в основата на такова поведение стои несъзнателното чувство за вина. Възможно е майката на вече зрялата жената също да е жертвала себе си, но и постоянно да е упреквала детето си, че то не цени това.
Дъщерята действително невинаги е разбирала защо нейната майка мие съдовете в 1 часа през нощта или заспива от умора, работейки, тъй като не е успяла да си довърши работата в офиса.
Но въпреки това дъщерята е потискала раздразнението си – как може да се сърди на човек, който се старае, заради другите. А колкото повече раздразнение се натрупвало, толкова по-силно ставало чувството за вина на дъщерята: „Мама се старае, заради нас, аз не ценя това, а това означава, че съм лоша“.
И в резултат в зряла възраст жена, отраснала в такива условия, се опитва да потисне чувството си за вина с ответна жертвоготовност.
Синдромът на спасителката може да се развие и от равнодушието на родителите.
Ако те са се държали резервирано и студено, дъщерята навярно се е опитвала да заслужи тяхната любов – стремяла се е да бъде отличничка, белила е картофи, преди те да дойдат, безропотно се е грижила за малкото си братче, докато нейните връстници са играли на улицата.
Детството е останало в миналото, а навикът на вече зрялата жена да се жертва се запазил.
Защо алтруизмът е вреден?
Вие ще кажете: какво е лошото е на това, че помагате на хората? Нима във всички времена не е била ценена добротата, милосърдието, състраданието, жертвоготовността?
Вероятно някои от нас помнят от училище древногръцкия мит за Ифигения – дъщерята на цар Армагедон, която трябвало да бъде принесена в жертва на богинята Артемида. Царят е бил принуден да отстъпи, и Ифигения безропотно влязла в жертвения олтар.
За щастие, Артемида оценила самоотвержеността на момичето, като запазила нейния живот. Дори я направила жрица в своя храм.
Въпреки това в реалния живот Ифигениите рядко ги възнаграждават. Още повече, че тяхната жертвоготовност отива напразно.
Околните злоупотребяват с тяхната отзивчивост и доброта – възползват се от това, че са склонни да помагат на хората и ги манипулират в своя полза.
При това манипулатор може да бъде всеки – любимият мъж, съпруг, приятелка, възрастни родители, колеги… Опитвайки се да угодят на всички и на всичко, „спасителките“ забравят за себе си.
Те никога не ходят на козметик /“По-добре маска от краставица да си направя“/ и не влизат в магазини за хубави дрехи /„Нашата втора употреба не е по-лош“/. Рядко ходят на фризьор, а за посещение на театър, изложби и в ресторанти и дума не може да става.
