Какви са рисковете за здравето при белодробен сифилис
Сифилис на белите дробове е рядко срещано патологично състояние, обусловено от увреждането на белодробната тъкан от бактерията бледа трепонема. В преобладаващият брой случаи това заболяване се развива в третичния период на сифилистичната инфекция. Но в редки случаи може да възникне и по-рано. В случай на неусложнено протичане тази патология се поддава на лечение и завършва с пълно оздравяване. Ако се остави не се лекува може да стане причина за белодробно кръвотечение, бронхостенози и т.н. При най-неблагоприятно стечение на обстоятелствата съществува риск от формиране на сърдечно-белодробна недостатъчност, която може да доведе до инвалидност.
Разпространение
Сифилис на белите дробове – това е много рядко срещано заболяване. Най-често с него се сблъскват хора, при които от момента на заразяването са изминали не по-малко от 8 години. Но понякога специфичните изменения в белите дробове се откриват още във вторичния период на сифилиса.
Общото ниво на разпространение на това заболяване сред всички висцерални форми на третичен сифилис е не повече от 2%. Изолирано увреждане на белодробната тъкан се среща много рядко. Много по-често се наблюдава паралелно въвличане в патологичния процес на сърдечно-съдовата система и на други органи.
Предразполагащи фактори
Основен предразполагащ фактор за развитие на сифилис на белите дробове е липса на необходимата терапия в ранните стадии на сифилистична инфекция. В редица случаи се наблюдава латентно протичане на сифилис, в резултат на което възбудителят образува специфични форми - цисти, устойчиви на въздействието на антибиотици.
При понижаване на нивото на имунна защита тези форми отново преминават в активен стадий и предизвикват специфични изменения в белите дробове.
Тази болест се характеризира с преимуществено увреждане на белодробния паренхим. В патологичния процес често се въвлича бронхиалната стена и съдовите структури, а също и плеврата. Основен елемент при това заболяване са сифилистичните гуми, които могат да се разпадат и водят до поява на огнища на пневмосклероза и цироза.
Форми
Сифилистичната инфекция, съпровождаща се с увреждане на белите дробове, се дели на няколко варианта: интерстициален, склеротичен, гумозен и бронхиектазен. С най-благоприятна прогноза е интерстициалната форма. Характеризира се с възпалителни изменения само в белодробния паренхим. Гумозна форма се установява в случай, ако в белите дробове се открият сифилистични гуми, които обикновено са с големи размери. Но понякога този вариант може да протече и с множествени гумозни огнища. При склеротична форма преобладават признаците на пневмосклероза, а при бронхиектазна – се появяват бронхиектазии.
Симптоми, характерни за сифилис на белите дробове
Симптомите при това заболяване често са с бавно прогресиращ характер. Съпътстващата клинична картина обикновено напомня на друга бронхобелодробна патология. Първоначално болният се оплаква от пристъп на кашлица.
Първоначално се съпровожда с отделянето на съвсем малко количество храчки, но впоследствие техният обем се увеличава. В отделяните храчки често се откриват примеси на кръв.
В този случай ако патологичният процес се разпространи към плеврата, се присъединяват симптоми като болка, локализираща се в гръдния кош, задух. Болковият синдром е изразен достатъчно интензивно и още повече се усилва по време на кашлица или при дълбоко дишане. Задух, обикновено възниква само при физическо натоварване и има умерен характер.
Сифилис на белите дробове, развиващ се във вторичния период, се проявява с по-различни симптоми. Телесната температура се повишава до 38 и повече градуса. Присъстват и признаци на общ интоксикационен синдром, а именно слабост, главоболие, обилно изпотяване и т.н. Задължително се присъединява кашлица, при която се отделят голямо количество храчки с жълто-зелен оттенък. Също се наблюдават пристъпи на задух, дори при незначителна физическа активност.
Диагностика и лечение на инфекцията
Първо, диагнозата на това заболяване се основава на рентгенови изследвания или компютърна томография. Паралелно при необходимост се правят изследвания, насочени към установяване инфекция с бледа трепонема. При съмнения може да е необходима бронхоскопия с биопсия и последваща хистология на получения материал.
Лечението на сифилистична инфекция на белите дробове се извършва с антибактериални препарати, най-често от групата на пеницилините. Схемата на терапия и нейната продължителност се подбират в зависимост от това до колко тежко е състоянието на болния.
