Страната се справи с последствията от пандемията COVID-19 по-добре, отколкото би могло да се очаква.
До това заключение стигат учените от Университета Упсала, Швеция, чиято статия е публикувана в Списанието за инфекциозни болести.
Какви са последствията от липсата на строга карантина в Швеция
В условията на пандемия от коронавирусна инфекция властите в Швеция решиха да не въвеждат строга карантина на цялата територия на страната. Вместо това на гражданите било предложено доброволно да се самоизолират в случай на поява на симптоми на инфекция.
Да се изолират също било препоръчано на хората над 70 години. Животът на шведите не се променил много след началото на пандемията – магазините били отворени, кафенета, ресторанти и т.н.
Ръководителите на системата на здравеопазване на страната многократно заявявали, че са поставяли акцент върху формирането на имунитет на населението към вируса.
Специалисти както вътре в страната, така и в чужбина, предричали на Швеция, поради спорната стратегия за борба с пандемията, тежки последствия – много висока смъртност и колапс на системата на здравеопазване.
Тази прогноза не се сбъдва напълно, макар и нивото на смъртност в Швеция да е по-високо, отколкото в държавите, превантивно въвели строги ограничения. Страната се справя не по-зле от държавите, в които строгата карантина била въведена веднага щом броят на заразените започва да расте в геометрична прогресия.
Става въпрос за Великобритания, Франция, Италия и Испания.
Шведската дисциплина отслаби натиска на пандемията върху болниците
Изследователите анализирали наличната информация и създават въз основа на нея компютърен модел и стигат до заключението, че за сравнително благоприятното развитие на събитията трябва да се благодари на гражданите на Швеция, които при липса на строги мерки от страна на властите, проявяват висока съзнателност и наистина спазват изолация.
Както показват математическите модели, заради липсата на ограничения броят на болните, които се нуждаят от интензивна терапия, трябвало с 40 пъти да превиши броя на съществуващите легла в реанимациите в Швеция.
Доброволната изолация позволи да се понижи натоварването върху болниците с 5 пъти, а властите успяват да увеличат леглата с 2 пъти.
Остават много болни, за които място в реанимациите на шведските болници не достига, но до колапс не се стига.
Швеция е добър пример за това, че добрата воля на гражданите може съществено да повлияе на развитието на ситуацията в страната по време на пандемията, поясняват учените. Ако достатъчно голям брой хора си останат по домовете и вземат мерки за защита, това реално може да промени траекторията на инфекциозната крива.
Възрастните хора поеха удара от липсата на всеобща карантина
Истината е, че в тази ситуация основният удар се поема от възрастните, смъртността при които е най-висока, и повечето от тях си отивали от този свят у дома, а не в болница, което също понижавало натоварването върху отделенията за интензивна терапия.
В тази насока властите на Швеция търпят критика, как ще оставят най-уязвимите да се лекуват у дома и да не им оказват помощ.
Неведнъж д-р Кунчев коментираше по време на брифингите разликите в смъртността между Швеция и Дания, която беше с няколко пъти и така обосноваваше въведените у нас мерки, които бяха доста по-строги, отколкото в Скандинавската държава.
Факт е и, че северните народи са по-дисциплинирани, а не като у нас, вечно показваме недоверие към институциите може би, защото сме го загубили и затова отказваме да спазваме мерки.
Към момента по брой заразени Швеция е на 27-мо място в света с над 75 000. Показателят, заради който страната търпи най-големи критики на леталните изходи е над 5500.
За сравнение Белгия е с близо 9800 починали, при които се установява короновирусна инфекция. На 1 млн. население случаите на летален изход са доста, почти 550, докато у нас 39.
За щастие, у нас не се стигна до претъпкване на лечебните заведения, макар и да имаше ситуации, които прагът за малко да бъде преминат – това стана в областните болници на Ямбол и на Видин, първо, което показа, че там и във времена, когато няма пандемия държавата трябва да се намесва с допълнително финансиране.
