Преди няколко дни светът отбелязва Денят на психическото здраве. А шизофренията се намира на 10-то място в световната класация на причините за инвалидност на хората.
Въпреки че историята на изучаване на това заболяване е с няколко стотици години давност, както и преди си остава загадка за лекарите и източник на множество заблуждения за хората, които страдат от него.
Какви са съвременните възгледи за шизофренията и кои са най-устоялите на времето заблуди?
Шизофренията – болест на 100-те гена
Учените отдавна са установили, че развитието на шизофренията е тясно свързано с гените. Болестта се предава по наследства.
Ако сред близките роднини има хора, болни от шизофрения, тоест рискът от развитие на заболяването нараства с няколко пъти. Ако е болен един от родителите, вероятността детето да унаследи това заболяване, е около 10%.
Година след година, през последните няколко десетки години, учените откриват все нови и нови гени, които участват в развитието на шизофрения.
Накрая, преди няколко години международна група учени анализирали 37 ДНК проби, получени от хора, страдащи от шизофрения. Резултатите били сравнени с ДНК изследвания на здрави хора от различни държави по света.
Оказало се, че с шизофрения са свързани така или иначе 108 гена, от които 83 до този момент не били и известни дори. Някои от тях влияят на риска от развитие на болестта в по-малка, а други в по-голяма степен.
Например, мутацията на гена SETD1A, открит при 0.1% от хората, страдащи от шизофрения, повишава риска от развитие на болестта с 35 пъти.
Преобладаващият брой гени са въвлечени в регулацията на калциевите канали, с помощта на които се предават нервни импулси, а също и отговарят за т.нар. синаптична пластичност – способност на невроните да измерват активността на синапсите – участъците на взаимодействие между невроните, в зависимост от активацията на рецепторите.
Всеки ген активира цяла верига от реакции, и всяка мутация води до неговото нарушаване.
Възникващата в резултат на неравномерност на процесите на възбуждане и забавяне, особено в лобните дялове на мозъка, е един от механизмите за развитие на заболяванията.
Например, съществуват между шизофренията и генът, който отговоря за образуването на невромедиатора допамин. При мутации на този ген като причина за болестта служи прекомерното количество допамин в областта на стриатума, или ивичестото тяло.
Някои учени смятат шизофренията за страничен ефект на развитието на главния мозък, благодарение на който човек се е превърнал в доминиращият вид на планетата.
Това се потвърждава от факта, че нашите предци-неандерталци гени, които предизвикват шизофрения, не били открити.
2. Заблудата за раздвоение на личността
Болните не страдат от раздвоение на личността, както смятат 64% от хората. Могат да чуват гласове, но чужди за тях. Способността да чуваш гласове невинаги е свързана с психическо разстройство.
Всеки човек със здрава психика може да сблъсква с това явление достатъчно редовно. За разлика от шизофрениците, здравите хора обикновено са способни да контролират този процес и да си взаимодействат със своите гласове в главата.
3. Заблудата за неизлечимостта на шизофренията
Тук следва да се уточни какво се има предвид под пълно излекуване. Генетичната предразположеност към шизофрения, не е възможно да се коригира.
Но да се създадат такива условия, че никога да не се проявява, е напълно реално. В 25% от случаите лекарите успяват да постигнат пълно излекуване.
