Фрактурата се свързва от повечето българи, които са я преживели с тежък гипс, мъчителен сърбеж и продължително възстановяване на забравилите как да се движат мускули. Но светът се променя.
На мястото на неудобния внушителен гипс дойдоха новите технологии. И вече ги има в нашите клиники – понякога е достатъчно просто да знаеш за тях, за да получиш удобна лека дишаща превръзка с идеална форма.
Преход от гипса към термопластиката
Класическият медицински гипс се използваше масово до края на 20-ти век.
Сред материалите, които в различни моменти от времето, се е предлагало да бъдат използвани вместо гипс за обездвижване на мястото на фрактурата, били извара – извара, надуваеми шини, целолуид – докато човечеството не открива съвременните нискотемпературни пластики.
През 70-те години един от световните лидери в областта на превързочните материали и средства за обездвижване, компанията Johnson&Johnson разработила пластмаса на основата на изопрен, който бил модифициран в ортопласт.
Полимерният продукт е необходимо да се загрява до 70 градуса, да фиксира крайниците, и след 30 минути да се втвърди в зададената форма.
От този момент започва всеобщ преход от гипс към съвременните полимери. Към този момент са известни повече от 200 разновидности на термополимерите.
Днес светът започва постепенно да използва нови материали за обездвижване. В България също се прави, но не се бърза.
Провереният бинт с бинтове – това все още е най-разпространеният метод за фиксиране на фрактури в по-голямата част от болниците у нас.
Но в лечебните заведения в големите градове вече има избор – вместо традиционен безплатен гипс може да се сложи съвременна пластмаса – на отделна цена.
Плюсове и минуси на гипсовата превръзка
Предимства:
• Гипсът е много евтин материал;
• Може да се намери навсякъде, дори и в най не добре финансираното отделение по травматология.
Минуси:
• Да се придвижваш с гипс е много трудно. Нужни са патерици или помощ от други хора. Освен това гипсът често води до образуване на отоци и нарушаване на кръвообращението на тъканите;
• При изсъхване на гипса образуват здрави връзки между йоните на силиция. В резултат гипсовата превръзка е непроницаема за въздуха, което може да последва развитието на рани и на язви на кожата под превръзката.
• Пациентите се оплакват от нетърпим сърбеж, който се предизвиква от малките парченца гипс и полепналите по него косъмчета от бинта.
• С изсъхването на гипса е възможно развитие на атрофия на мускулите, обездвижването вътре в превръзката понякога се влошава и гипсът буквално се движи по крайниците.
• С гипс не може да се взема вана, тъй като влагата е вредна за превръзките;
• Невинаги гипсът позволява получаването на качествена рентгенова снимка на мястото на травмата, без да се наложи свалянето му.
• При наличие на гипс е невъзможна хигиена на увредената област;
• Степента на обездвижване от гипса е такава, че голям обем здрави мускули и свръзки също се сковават от превръзка. В резултат на пациента му е необходимо дълго възстановяване вече след заздравяване на фрактурата.
Какви варианти за традиционна гипсова превръзка предлага съвременната медицина?
Полимерният гипс е нова дума в медицината
Вместо памученохартиен бинт в полимерните се използва мрежа от стъклени влакна или полимер, пропита с полиуретанова смола.
Полимерният гипс може да бъде под формата на бинт – активира се с вода, или от листа-заготовки – активира се с промяна на температурата до различни размери.
