Днес средностатистическият работещ човек трябва да се грижи за цялото семейство.
Грижата за старото поколение днес напълно пада върху децата.
Проблемът е, че често те още не са вдигнали на крака своите дъщери и синове.
Как хората се оказват в капан между поколенията и какви са рисковете за обществото?
Какво е това синдром на сандвич-поколение?
Просто казано, сандвич-поколението – това са хора, при което децата още не са пораснали и са напълно самостоятелни, а родителите са стари и болни и също изискват внимание и грижи.
Причината за появата на този синдром са световните демографски изменения.
Първо, става въпрос за застаряване на населението.
Днес средната продължителност на живота е надхвърлила 70 години.
Второ, все по-късното раждане.
Младите хора вече не създават деца на 20-25 години, а отлагат до 30 и по-късно.
Ако първото дете се появи на 28, то второто може да е на 38-42. Младежите все по-бавно стават независими от предходните поколения.
Децата доста късно се разделят с родителите, и икономическо, психологически и социално са свързани с тях.
В семейството може да има 2, по-рядко 3 деца, които да завършват училище.
А бабите и дядовците вече не могат да се оправят сами и имат нужда от грижи.
В резултат средното поколение се разкъсва между тях.
Обикновено сандвич-синдром преживяват хора на 45-65 години.
Изследвания на този синдром се водят от 2011 г. с наблюдения и анкети на семейства.
За това време броят на тези, които се оказват притиснати между деца и родители е нараснал значително.
Очевидно с всяка изминала година техният процент ще нараства.
Нима грижата за родителите не е наша национална черта?
Обществото ни се сблъсква с ново предизвикателство.
В миналото родителите са напускали този свят на 50-60 години, не са имали заболявания, от които днес страдат старите поколения.
Днес нарасна броят на хората в напреднала възраст, структурата на заболеваемостта се променя.
Все повече стари хора страдат от деменция, която е в такъв стадий, че е необходима грижа и подкрепа.
Всъщност от сутрин до вечер родителите трябва да се наглеждат.
Как да го правим, ако работим и същевременно имаме малки деца, които също се нуждаят от постоянно внимание?
Как да се справяме с баланса между заетост и работа?
В този случай ситуацията няма да стане по-добра, това не е настинка, която можем да излекуваме.
Семейството трябва да вземе някакво решение – да наемем помощник, ако разполагаме с пари за това, или някой трябва да спре да работи.
Но дори и в този случай децата изпитват вина.
Безпокоят се, че домашната помощница няма да се грижи добре за родителите и ще се държи лошо с тях.
Самите възрастни хора с недоверие се отнасят към чуждите, които пресичат границите на тяхното лично пространство.
Заложници на семейния дълг
Най-често грижите за старите и болни родители пада на жената
Обществото не се замисля, че грижите за болния човек са огромен труд.
На много хора от средното поколение се налага да стоят затворени в собствения си дом: не могат да излязат, да починат, още по-малко да се забавляват.
Често различните поколения се разбират, за да има постоянно някой до възрастния човек.
Но това влияе на живота в семейството, неизбежно започват търкания и конфликти, децата и мъжете недоволстват от липсата на внимание.
