За съвременния човек реалистичната оценка на собствените възможности, преимущества и недостатъци е много важна. Най-малкото, за да намерим и да се утвърдим на собственото си място в обществото.
И като максимум да имаме възможност напълно да разкрием творческия си потенциал и да се покажем на света като личност.
В детска възраст самооценка е много пластична и зависима от външни влияния. Родителите следва да проследяват този важен психологически фактор. Как обаче?
Самооценката ли е основа на поведението на детето?
Една от централните потребности на абсолютно всеки човек е себеутвърждаването. Това е потребността да изразиш себе си, своите мисли и чувства достойно.
Без потребност да се утвърдиш е невъзможно пълноценно формиране на личността на детето.
Затова и леко завишената, така и прекалено занижената на собственото АЗ могат съществено да попречат на хармоничното развитие на детето – да бъде препятствие при постигането на собствените цели, твърде осезаемо да пречи на общуването с връстниците и дори да способства за укрепването на определени черти на характера, с които му предстои да се бори и да преодолява в зряла възраст.
Какви психологически тестове трябва да помогнат на родителите?
Разбира се, родителите могат да предполагат за наличието на леко занижена или леко завишена самооценка, но психолозите предлагат на родителите лесен тест, който е модификация на психологическия тест Лембо-Рубинщайн.
Помага да се открие, в какви ситуации детето се чувства особено неуверено или, напротив, твърде уверено в собствените си сили.
Но на моралното самочувствие на детето влияят всички значими събития, особено случилите се неотдавна – така например, детето може случайно да падне, когато минава по училищния коридор и да стане обект на насмешки, а след час да спечели последният тур на олимпиадата и да заслужи одобрението на учителите.
Като със своите връсници да се чувства некомфортно, а с учителите – радостно и уверено. Следва да се отбележи, че далеч не всички деца споделят с родителите своите усещания и вътрешни преживявания, дори ако имат прекрасни отношения с възрастните.
И какво все пак предлагат психолозите?
Да рисуваме герои!
Всички деца молят родителите си да нарисуват нещо заедно, да измислят приказна история. Може от това да се възползвате и да помогнете на детето с помощта на приказния персонаж да изразите това, което му е на душата.
Например, да го помолите да нарисува стълба и да номерира всяко стъпало, а след това да нарисува човече. Не следва предварително да му обяснява, къде да разположи персонажа.
Нека да рисува според интуицията си. А сега вземете в ръце цветни моливи.
Нека другите фигурки да се качват по стълбите, а вие го помолете да разкаже малко за тях – попитайте детето, къде отива човечето, когато то е в спортната сила, и къде – когато е у дома, на кое стъпало ще е човечето, когато детето учи у дома, и какво чувства същевременно?
По време на този неособено хитър анализ може да стане разбираемо, къде се чувства комфортно, а къде – доста неуверено.
Тестът може да се интерпретира по следния начин – опасните 3 стъпала надолу могат да свидетелстват за усещане за липса на закрила или липса на собствено място в компанията и обществото.
Детето може просто да се бои да опита собствените си сили, заради излишната си стеснителност и затвореност.
