Реанимацията е специално място в детските отделения на болниците.
Там се приемат деца, чиито заболявания са много тежки, налага се непрекъснато медицинско наблюдение, провеждане на изкуствена вентилация на белите дробове или други действия.
На територията реанимацията често е забранен достъпът на външни лица, дори и на родителите на детето.
Това е свързано с риска от възникване на инфекции, които са много опасни за отслабения детски организъм.
Но не само с това се мотивира забраната за посещение.
Допустимо ли е присъствието на родители в реанимацията?
Посещение в отделенията по реанимация
По закон родителите имат право да посещават реанимацията.
Ако лекарите възпрепятстват родителите да виждат децата си, това е нарушение на наредбите на Министерството на здравеопазването.
А също и на редица международни конвенции, гарантиращи защита на правата на детето.
Според буквата на закона, родителите имат право да лежат до децата си в реанимацията, докато се провежда лечението, или да идват на посещение, когато сметнат за необходимо.
Но тази законодателна уредба тревожи лекарите, които въпреки закона, продължават да настояват за забрана в интерес на самите деца, които се лекуват там.
Причините за това са няколко.
Всеки лекарски аргумент против посещението на родителите на реанимацията, където се лекуват децата, има свое медицинско основание.
ЗА и ПРОТИВ посещението на реанимацията от родителите
От една страна, присъствието на близки наоколо помага на детето да се възстанови по-бързо и да се страхува по-малко.
От друга страна, състоянието на децата в реанимация е изключително тежко, и най-малка инфекция, внесена от улицата, може да се окаже фатална.
Още преди 1989 г. реанимацията беше място, забранено за родители.
Но съвременните специалисти смятат, че ако достъпът до интензивните отделения поне малко се освободи, процентът на смъртността ще се промени в положителна посока.
Съвременната педиатрия се основава на принципа на благополучие на малкия пациент и неговите родители.
И идеалният вариант е родителите винаги са до детето, облекчавайки неговите морални, по възможност и физически страдания.
Но невинаги това е технически осъществимо и полезно за самото дете.
В някои случаи престоят на родителите в реанимацията помагат на детето, но има и обратни ситуации.
Тогава неадекватно поведение на близките хора е предизвиквало трагедии.
Риск от инфекции – толкова ли е голям?
Ако това е вътреболнична инфекция, от която толкова се притесняват лекарите на всички болници и интензивни отделения, родителите едва ли ще станат неин източник.
Най-често се предава с ръцете на персонала, недостатъчно стерилен инструментариум, проблеми с вентилацията и с генералното почистване на отделенията.
При посещение на родителите тази инфекция изобщо не е актуална.
Съвсем друг е въпросът, когато се касае за деца с на практика нулев имунитет, неотдавна преминали през курс на химиотерапия или се борят за живота си след сериозни травми и увреждания.
Родителите могат да внесат инфекция от улицата, или да предадат банален вирус или обичайна стрептококова инфекция. Често присъства в носоглътката при ангини и хроничен тонзилит.
В този случай, децата, отслабени от основното заболяване или от травма, е възможно и да не понесат подобен контакт.
Това е причината и инфекцията и възможното ѝ разпространение в реанимацията при допускане на външни хора в реанимацията, е въпрос, който няма еднозначен отговор.
