Ако разболял се оздравее, то обикновено се говори за оздравяване. Но в медицината липсата на симптоми на болестта може да не означава, че е отстъпила и повече няма да се върне.
Ако състоянието на болния с хронично заболяване, което често рецидивира, се подобри, настъпва подобрение на здравословното състояние, то това се определя като специфичен термин „ремисия”.
Ремисията на болестта може да продължи с години и дори с десетилетия или да е с доста кратка продължителност. По какво това състояние се отличава от оздравяването, какви ремисии съществуват и какво е това „ремисия на рак”?
Ремисия устойчива и неустойчива – лекарите за разликите в термините
Упоритата ремисия много прилича на пълно оздравяване, тъй като може да продължи цял живот. В този случай сякаш няма разлика между здравето и ремисия на заболяването. А ако няма симптоми на болестта, то защо трябва да си спомняме изобщо за нея?
Постоянна ремисия на заболяването може никога да не бъде последвана от рецидив, но тази възможност все пак следва да се отчита.
Например, някои микроорганизми след остър период на инфекциозно заболяване остава в организма за цял живот.
И макар клетките на имунната система при норма да потискат активността на такива вируси, бактерии и гъбички, при понижаване на способността за защита тези патогенни агенти могат да предизвикат остра инфекция.
Яркият пример – херпес, херпесна инфекция. Някой може да преболедува от простуда на устните веднъж и да забрави завинаги за нея, макар и херпес вирусът да остане в организма. А някои ще страдат от обриви на всеки 2-3 месеца.
В тази ситуация се говори за непостоянна ремисия, когато състоянието се подобрява за кратко, и характерните симптоми на болестта се появяват отново и отново.
Ремисията на болестта е пълна, непълна и клинична
Ремисията се определя не само въз основа на здравословното състояние, но и по наличие на признаци и симптоми, незабележими за самия болен, а също и по резултати от изследвания.
Ако състоянието се подобри, то може да се говори за клинична ремисия, която се основава на субективни усещания на човек.
Например, болката отминава, температурата се нормализира и стойностите на кръвното, подобрява се състоянието като цяло.
Такава ремисия на заболяването, макар и да се признава в медицината, не означава оздравяване. За специалистите това състояние често предизвиква тревога. При клинична ремисия терапията се прекратява и се извършва профилактика на рецидиви.
Според изследванията това временно подобрение невинаги сигнализира за позитивни изменения в здравословното състояние.
Например, при болести на органи на стомашно-чревния тракт огнищата на възпаление могат да останат на фона на подобряване на здравословното състояние и без терапия не само се увеличава, но и преминава към качествено нов стадий на патологията.
Пълната ремисия – това е на практика пълно оздравяване, когато няма нито симптоми на болести, нито други проявления.
Това състояние се смята се смята за най-благоприятен резултат от терапията на хронични заболявания. Прогностична стойност има период на пълна ремисия. Колкото по-дълга – колкото по-продължителна, толкова по-малка е вероятността от рецидив.
Ако заболяванията, при които пълната ремисия не изисква поддържаща терапия, а има и такива, с които е необходим постоянен лекарски контрол, и то пожизнен.
За непълна ремисия на болестта се говори, когато състоянието на пациента е стабилно, обективните показатели не отговарят на нормата.
Най-разпространеният пример са онкологични заболявания с частична резекция на тумора, след което в тялото остава само тяхна част.
Ако с помощта на терапията растежът на тумора се забави, то тогава ремисията е непълна, тъй като развитието на патологичния процес е само спряно.
Ремисия на рак – особености и случаи на самоизцеление
Ремисиите на рак в онкологията се определят като достижение на състоянието, на фона на което туморното образование отговаря на терапията, неговото развитие може да се контролира с препарати и процедури. Ремисията на рак може да бъде непълна, когато намалява количеството на злокачествените клетки в организма, или пълна, когато заболяването не се открива при контролни изследвания.
При пълна ремисия на рак също не може да се говори за оздравяване. Честотата на контролните изследвания зависи от продължителността на ремисията. Няколко пъти в месеца в началния етап, и колкото по-дълго няма рецидив на заболяването, толкова по-рядко са необходими изследвания.
