Представете си следната ситуация – при жена започват контракции, и тя отива в болница. Но там няма място в родилното отделение, или няма такова изобщо, персоналът е груб, и дори упражнява насилие.
Ако майката е болна, то изобщо няма да я приемат, казват ѝ да ражда както и където иска. За някои държави това не са ужасни истории в социалните мрежи, а всекидневна реалност.
„Стига оправдания” – така се нарича официалният доклад на СЗО за здравето на майките в Южна Африка. Пълен е с примери как майките се страхуват да отидат в родилния дом, заради лошото отношение на персонала.
Раждане в Африка и България – какви са допирните точки
Какво разкри разследването на СЗО в Южна Африка
19-годишната Кагисо Катла, която е в 6-тия месец на бременността, попада в ужасна ситуация.
По време на преждевременно раждане тялото на детето е разделено на части, главата се ражда, а останалата част от тялото е извличана още 24 часа.
Лекарите предупреждават Кагисо за рисковете от раждането на недоносено дете и уточнявали, че новороденото най-вероятно ще страда от някакви заболявания. Шансовете му за оцеляване не били големи.
Когато идва лекар, казва на Кагисо да напъва, но нищо не става. След това ѝ казва, че се вижда само главата на бебето, но тялото остава вътре.
По данни на ООН, приблизително 4500 жени ежегодно умират в Южна Африка, заради поддаващи се на лечение и на профилактика причини, свързани с бременността и раждането.
Това е единственият регион в света, където смъртността при раждане не достига условно приемливи стойности, като не говорим за световно ниво.
Сътрудници на обществената организация Human Rights Watch провеждат проучване сред голям брой жени, и ето някои детайли от техните преживявания при раждането.
- Родилките били удряни и обект на грубо отношение от страна на медицинския персонал по време на раждането;
- Медицинските сестри постоянно игнорирали призивите за помощ;
- Сериозно забавяне на лечението;
- Болничните заведения отказвали да ги изпратят в специализирани отделения при патологии на бременността.
- След раждането майката и детето оставали без надзор за много дълго време.
- Жените след раждане са изписвани, като буквално са изхвърляни на улицата, без по никакъв начин да бъдат изследвани и прегледани.
- Жените се изпращат у дома след секцио без лекарства, обезболяващи, антибиотици и т.н.
- На роднините никога не се казва каква е причината при евентуална смърт на майката или на новороденото.
На жена, която имала контракции и застрашаващо живота патологично раждане, 2 пъти ѝ отказват да я приемат в обществен медицински център. За щастие, накрая ѝ правят секцио, когато близките ѝ я откарват в друга болница.
Грубото и дори жестоко отношение с родилки и бременни и много ниските стандарти за обгрижването им водят до висок риск от травми и смърт.
Почти всички случаи на майчина смърт по света /99%/ се регистрират в развиващите се държави. У нас, за съжаление, нивата на смъртност, както и на деца, остава също доста висока в сравнение със средните стойности за ЕС.
Описвани са и случаи на грубо отношение с родилките от страна на персонала в родилните отделения в държавните и общински болници. Може би затова и повечето жени предпочитат да си плащат за избор на екип или поне за стая.
Не са малко и тези, които решават да родят и в частна болница, тъй като се смята, че грижите за родилките и за новородените в тях са на най-високо ниво.
Подарък, който помага за оцеляване
В развитите държави почти всички бременни минимум 4 пъти посещават женска консултация преди раждането, и у нас по програма „Майчино здравеопазване” се полагат редица дейности.
В повечето развиващи се държави само 40% от бъдещите майки стигат до акушер по време на бременност. Сред някои етноси у нас също до женски консултации стигат сравнително малко жени.
В южната част на Африка има не само бедни държави, но и една от най-скъпи системи на здравеопазване. Частично това се дължи на неефективната верига на доставки.
Всяка клиника самостоятелно си закупува препарати в малки количества, когато потрябват. Нямат като у нас рамкови договори за доставка на лекарства.
