Детето също както и възрастните може да получи психологическа травма.
По какви признаци на характер и поведение може да се определи, че се нуждае от помощ и подкрепа?
1. Детето не прилича на себе си
Когато родителят добре познава своето дете – неговите навици, особености на поведение и характер, то трябва да обърне внимание на някои детски проявления, които по-рано не са били обичайни.
Например, бидейки винаги активно и весело, то внезапно стане пасивно, отказва се от любимите игри и общуване, не желае да излиза с приятели навън.
Задава странни или страшни въпроси.
Важно е да не се бъркат периодите на съзряване с наличието на психологическа травма.
Всички деца понякога плашат родителите си с въпроса: „Мамо, всички ние ще умрем ли?” или „Внезапно ще си тръгнеш и няма да се върнеш?” или фрази от типа „Страхувам се да не остана сам?”
Всяко дете преминава през възраст, през която темата за живота и смъртта става за него интересна и дори привлекателна.
Това не трябва да плаши родителите, защото задаването на подобни въпроси е нормално.
Но ако стане свидетел на смърт или болест на близък човек и след това го преследват натрапчиви мисли за това, че нещо лошо ще се случи с него или родителите, то е възможно тези въпроси да са предизвикани не от детско любопитство, а от психологическа травма.
2. Страхове и нарушения на поведението
Появата на страхове и фобии може да е признак на депресия, емоционална травма.
Родителите следва да знаят, че децата все се страхуват от нещо, това е нормално за тяхната психика.
Всички деца изпитват някакъв страх – от тъмното, водата, непознати, някои се страхуват от самота, други от шумна компания.
Ако навреме поговорим с детето за неговите чувства, то страхът отминава, намалява, не пречи на съня и на живота ни.
Детето може понякога да си спомня за него, но това не влияе на това как се чувства.
Тревога трябва да се бие, ако страховете придобият патологична форма – редовен плач през нощта, невъзможност да остане само у дома, патологична привързаност към родителите и нежелание да ги пуска нито за минута.
Децата, преживели стрес, могат да се сблъскат със страха, когато някакви неща или събития напомнят за травматичното преживяване.
Например, при дете, пострадало в ПТП, всеки път изпада в истерия, когато види автомобил или се налага да се качва в него.
3. Липса на емоции
Детето, с което всичко е наред, може както да се радва, така и да се огорчава.
Ако децата преживяват стрес или психологическа травма, много родители се опитват да ги предпазят от такъв негативен опит – и напълно напразно.
За здравето на психиката е важно болезнените емоции да се изживяват до край.
Най-важното е до тях да бъде родител, който е способен да поддържа, да се грижи, да успокоява, да утешава.
Ако детето не знае как да изразява болката, то може да започне да я избягва – с помощта на фантазии, самозалъгване.
Това поведение е пътят към увеличаване на стреса и психосоматичните заболявания.
За психологическата травма е признак пълната липса на емоции, то се държи така сякаш е отвикнало да се радва и да тъжи.
И всякакви опити на родители или да го зарадват се оказват неуспешни.
