Това е един от най-удивителните феномени на нашата психика.
Науката засега не дава точна препоръка как да се отнасяме към пророческите сънища.
Измислица или потвърждение на колосалните ни възможности, които се крият в нашия мозък?
В края на август 1883 г. репортер на американски вестник си пийнал добре след пускането на новия брой и не успял да стигне до дома, а заспал на дивана в редакцията.
Сред нощ се събужда в паника.
Сънувал как тропическият остров Прапал загива от чудовищно вулканично изригване.
Хора, изчезващи в потоци лава, стълб пепел, гигантски вълни, всичко било толкова реално, че репортерът не можел да мисли за друго, освен за съновидението.
Решил да запише своя сън и все още сънен излязъл навън, за да размисли на спокойствие.
И си тръгнал към дома, но забравил записите на бюрото.
На сутринта редакторът помислил, че репортерът е получил съобщение от телеграфна агенция и отпечатал информацията в новия брой на вестника.
Репортажът бил препечатан от множество вестници, преди да стане ясно, че такъв остров няма на картата.
Всичко това щеше да свърши много зле за репортера и за вестника, ако в този момент не беше дошла информация за силно изригване на вулкана Кракатау.
Всичко съвпадало до малки детайли със съня на репортера.
Междувременно станало ясно, че Прапал е древното туземско название на Кракатау.
След 130 години е много трудно да проверим, дали тази история отговаря на истината.
Но доказателствата за т.нар. пророчески сънища са твърде много, за да обвиним всички, че си измислят.
За такива сънища говорели Авраам Линкълн и Алберт Айнщайн, Ръдиард Киплинг и Марк Твен и още десетки хиляди хора през цялото човечество, независимо от епохата, цивилизацията и културата.
Тези съновидения съдържат информация, която не е символична: образите са много по-ярки, отколкото в обикновените сънища, а смисълът не е прикрит с нищо.
И за да бъдат разбрани тези сънища, няма нужда да се анализират.
Възможно ли е да конструираме бъдещи събития на основата на неясни знаци от съзнанието?
Без всякакво наше съзнателно участие мозъкът е способен да регистрира невероятно количество дребни детайли, които се губят в общия масив от информация.
Едва доловими звуци, видени с периферното зрение образи, микровибрации, миризми.
По време на сън мозъкът сортира и класифицира тези данни.
Открива връзките между тях и може би извежда от тяхната съвкупност неизбежност на събитията, логиката на които е недостъпна за нас по време на бодърстване.
Може би, това е прекрасно обяснение на някои сънища. Но далеч не на всички.
Лабораторни сънища
Психофизиологът Вадим Ротенберг веднъж сънувал, че паднал, подхлъзвайки се около дома, и очилата му се счупили в леда.
Нямало нищо особено в този сън, но на следващия ден Ротенберг наистина се подхлъзнал близо до дома си. На това място, което видял на сън.
Очилата естествено паднали и се счупили.
Но научната специалност на Ротенберг – психофизиология на паметта и отношения между двете полукълба на мозъка, ни кара да се замислим сериозно над неговите думи.
И с темата за пророческите сънища той се е сблъсквал неведнъж.
При освобождаване от съзнателен контрол, дясното полукълбо може да проявява уникални способности. Една от тях е свойството да улавя различни сигнали от разстояние. На първо място, това се касае за наши близки, тъй като особено важна за нас.
