Ендометриоза е патологично състояние, което се съпровожда с хиперплазия на вътрешния слой на матката – ендометриум.
В резултат на това нарушение жлезистата тъкан излиза извън пределите на матката и може да се озови в други органи.
В зависимост от това къде се локализират патологичните огнища, ендометриозата е генитална и екстрагенитална.
Гениталният вариант предполага наличие на патологични изменения само в пределите на органите на репродуктивната система.
В настоящата статия най-подробно ще поговорим за вътрешната разновидност на ендометриоза.
Нарича се аденомиоза и се характеризира с разрастване на жлезистата тъкан на ендометриума в пределите на мускулния слой на матката.
Най-често такава диагноза се открива при жени на възраст от 27 до 30 години
Но понякога може да се развие и при съвсем млади жени.
Сред женските болести вътрешната ендометриоза заема 3-то място.
В зависимост от съпътстващите изменения ендометриозата бива огнищна, възлова, дифузна и дифузно-възловидна.
При огнищен вариант жлезистата тъкан се внедрява в мускулния слой на матката с образуване на отделно разположени патологични огнища.
Възловият вариант предполага формиране на единични или множествени възлови образувания, вътре в които се намира кухина, изпълнена със съсирена кръв.
Дифузен вариант се установява, в случай че клетките на жлезистия епител са разположени в миометриума хаотично, без някакво групиране.
Освен това, за развитието на това заболяване се разграничават 4 стадия:
• Първият се характеризира с патологични изменения само в подлигавичния слой на матката;
• Вторият – съпровожда се с увреждане на миометриума до неговата среда;
• Третият – в патологичния процес са повече от половината;
• Четвъртата – жлезистата тъкан е прораснала по цялата дебелина на мускулния слой с разпространение на съседните тъкани и органи;
Основни симптоми на вътрешна ендометриоза
Най-характерно клинично проявление при този патологичен процес са прекомерно продължителните и обилни менструации.
За твърде продължителните менструации се говори, в случай че продължителността превишава 7 дни.
Болните се оплакват и от периодични зацапващи секрети или изразени кръвотечения в периода между менструациите.
Освен това още един специфичен симптом е болката.
Нейната интензивност пряко зависи от степента на морфологичните изменения в мускулния слой на матката.
Най-често болковият синдром се появява няколко дни преди възникване на менструацията и завършва приблизително 2 или 3 дни, след като е започнала.
Принципи на диагностика
Първо диагностиката на вътрешната ендометриоза се провежда въз основа на гинекологичен преглед.
Но най-точни данни могат да бъдат получени при трансвагинално ултразвуково сканиране.
Именно този метод позволява напълно да се оценят съществуващите нарушения в структурата на маточната стена.
В случай че заболяването протича в дифузен вариант е хистероскопия.
Лечението на заболяването се осъществява с помощта на хормонални и противовъзпалителни препарати, а също и имуномодулатори и витамини.
При неефективност на консервативните мероприятия е възможна хирургична намеса.
Оперативното лечение може да предполага както премахване на патологичните огнища, така и на самата матка.
Отстраняването на матката се прави на жени над 40, както и на такива с много изразени и бързо прогресиращи промени в миометриума.
Профилактика на аденомиоза
За предпазване от това заболяване следва да се избягват хирургични прекъсвания на бременност, тоест аборт по желание, да се води пълноценен полов живот и своевременно да се лекува гинекологични патологии.
Освен това се препоръчват редовни прегледи при гинеколог с профилактична цел, които всяка уважаваща себе си жена трябва да си прави.
