Истинско щастие е, когато един родител се чувства уверен в своето дете. А ако не?... Къде е границата между практикуването на екстремни спортове и саморазрушението? Екстремните хобита могат да бъдат както път за развитие на личността, така и показател за дълбока депресия.
В търсене на отговор на тези въпроси от екипа на Lechenie.bg се обърнахме към някои от известните български психолози.
Думата „екстремен“ от заемка от английски език и на повечето от нас е ясно, че дословно се превежда като „краен“, „пределен“.
Обикновено екстремални се наричат действията, свързани с опасност за човешкия живот. Въпреки това философията на екстремните спортове съвсем не е еднозначна.
За повечето хора тя се състои в получаването на крайно силни усещания, балансиране на границата между живота и смъртта, което носи нищо друго освен несравнимо удоволствие.
Но в редица случаи практикуването на екстремни спортове се явява проявление на „автоагресия“, тоест активно желание на човек да причини сам на себе си вреда, както физическа, така и психическа.
Ще убия себе си красиво
За какво му е на човек да причини смъртта си, практикувайки екстремни видове спортове? Осъзнато той, разбира се, не желае това.
Всеки „герой“ или „храбрец“ с недоумение отрича намерението си по-скоро да умре поради неотворен парашут на гърба.
Към саморазрушително поведение човек може да бъде тласнат от прикрита депресия, която е продължила с години и сега засегнатият се опитва да се самолекува.
Вероятно, вие неведнъж сте слушали, че с помощта на екстремните развлечения вие уж можете да се спасите от скуката и безрадостния „сив“ живот. Често зад унинието се крие т.нар. „антивитално“ настроение, което е проявление на скрита депресия и ранен етап на суицидално поведение.
Такъв човек често чувства себе си самотен и безполезен, но това не е така в екстремната ситуация. Там той е царят. В момента, когато човек е на „ръба на пропастта“, депресията отстъпва. Това е за няколко секунди, но все пак…
Тук можем да си припомним думите на Наполеон: „Безстрашен е този, който няма какво да губи.“
Въпреки това екстремните спортове не лекуват депресията, а само задълбочават психическото разстройство. Такава шокова терапия е сходна с практиката в средновековната психиатрия, когато болните ги плашели със скорпиони и ги обливали със студена вода.
Модерно е да загинеш млад!
Още една причина за екстремните суицидни наклонности, колкото и да е странно , е общественото мнение. Около самоубийството и саморазрушението съществува романтичен ореол. За неукрепналата психика на подрастващите мисълта за смъртта е един от вариантите за протест срещу мира на възрастните.
Подражателното самоубийство е страничен продукт от социализацията на човека.
По този начин смъртта на „смелия велосипедист“, който бил харизматична личност се възприема от тийнейджърите като радикален „лек срещу скуката“, като начин за решение на всеки травмиращ психиката проблем, но всъщност това е временен изход от реалната ситуация.
Разбира се, далеч не всички хора, занимаващи се с екстремни видове спортове са скрити самоубийци. Но къде е границата? Нормата и психическата патология са отделени една от друга с мярката за осъзната и оправдана рискова ситуация.
Типичен пример за алтруистично самоубийство в името на съратниците. От самата постъпка няма реална полза, но на героят е бил воден от афект, смелост и гняв.
