Почти всеки човек се е сблъсквал с поне един бушуващ нарцисист - на работното място, в социални ситуации или (не дай боже) в дома.
Но как тези хора стават такива? Какво детство са имали?
Може би за пръв път изследователи са се заели с този въпрос и са анкетирали 565 деца на възраст от 7 до 11 години и техните родители - 415 майки и 290 бащи.
Резултатите били съвсем ясни: родителите, които "надценяват" децата си по време на този етап на развитието, като им казват, че са по-добри от другите и имат право на специално третиране, са по-склонни да отглеждат нарцистични деца. Те, като пораснат, се превръщат в нарцистични възрастни.
"Когато децата са виждали от родителите си по-специално отношение и са били оценявани много по-високо, отколкото другите деца, се появяват основите на нарцисизма," пишат изследователите в проучване, публикувано в бюлетина на Националната академия на науките на САЩ.
"Но когато децата се отглеждат от родителите с обич и признателност, възприемайки, че те са ценни, без да са по-специални от другите деца, това дава основата на самочувствието."
Това изглежда съвсем логично обяснение, но авторите на проучването - Брад Бушмен от Държавния университет в Охайо и Еди Брумелман, пост-докторант и изследовател в Университета в Амстердам и Утрехт, Холандия, посочват, че това обяснение не винаги е меродавно.
Психоаналитичната теория предполага, че нарцисите се създават от родители, които показват към тях твърде малко топлина.
Така Бушман и Брумелман установяват, че наистина децата се учат на нарцисизъм от своите родители, които им втълпяват, че са твърде специални.
Авторите на проучването също така са се заели да открият какво различава различните типове нарциси - склонни да бъдат по-агресивни и дори да упражняват насилие над други хора, с повишен риск за депресия, тревожност и наркомании, от хора със силно самочувствие.
Както бе споменато по-горе, родителите, които показват на своите деца топлина и благодарност, без да лансират идеята, че те са по-добри от другите, са склонни да отглеждат деца със здравословно високо самочувствие.
Предишни изследвания са проучвали нарцистични възрастни, но през 2008 г. Брумелман открива, че вече има надеждни инструменти за изследване на профила дори на малки деца. До навършване на 7 или 8 години, казва той, децата развиват способността да осъзнават дали са доволни от себе си и е много вероятно да се сравняват с другите.
"Това е възрастта, когато те могат да бъдат особено чувствителни към родителското влияние", добавя ученият.
Изследователите отбелязват, че връзката между причината и следствието при отглеждането на нарцисисти е твърде сложна. "Разбира се, произходът на нарцисизма не се дължи само на родителското надценяване, казват изследователите.
"Подобно на други личностни черти, нарцисизмът е умерено наследствен и отчасти се дължи на темпераментните черти. Някои деца, поради своите темпераментни черти, може да са по-склонни от други да станат нарцистични, когато са изложени на влиянието на родителското надценяване."
Но защо учените са се загрижили толкова по темата нарцисизъм? Това явление е във възход сред западната младеж през последните десетилетия. "Изучавам агресия в продължение на около 30 години," казва Бушман, "и съм виждал, че най-вредното е убеждението, че човек може да е по-добър от другите."
Това се проявява и в социалните връзки чрез клишетата: мъжете са по-добри в сравнение с жените, моята раса е по-добра от вашата раса, моята религия превъзхожда вашата религия. "Когато хората смятат, че те са по-добри от други хора, те действат по съответния начин. "
Той и Брумелман пишат, че "нарцистичните индивиди се чувстват над другите, фантазират за лични успехи и вярват, че заслужават специално отношение. А когато се чувстват унизени, те често се държат по-агресивно и дори жестоко."
Какво може да се направи, за да спрем развитието на нарцисизма при децата? Брумелман казва, че това е възможно, както в периода от 7 до 12-годишна възраст, когато се развиват сантиментите, така и по-късно.
"Може би трябва да се разработи начин да се помогне на родителите да предават обич и признателност на детето си, без задължително да ги поставят на пиедестал и без да му внушават, че е по-добро от другите".
