Полиомиелит

Какво е полиомиелит?

Полиомиелит – по-известен като детски паралич, представлява инфекциозно заболяване, причинено от три щама на полиомиелитния вирус, който е от рода на Ентеровирусите.

Първият щам на вируса е причина за 85 % от случаите на развитие на паралитичната форма на детския паралич.

Заболяването протича в две основни форми – апаралитична и паралитична, при която се развива възпаление на централната нервна система и може да доведе до пълна парализа.

Поради въвеждането на задължителна имунизация от 1959 г. в България с ваксина, съдържаща полуживият вирус на полиомиелита, случаите на детски паралич са спорадични. Последният случай на заболяването в България е от 2001 г.

Какви са симптомите?

Повечето от хората, които са били заразени с вируса на детския паралич има леки симптоми, които трудно се забелязват или изобщо нямат симптоми и не знаят, че са били заразени.

Според проявените симптоми се прави разграничението между двете основни форми на полиомиелита. Те се наричат още „малък“ (апаралитична) паралич и „голям“ (непаралитична) паралич.

При „малкия“ паралич, когато Ентеровирусите не се разпространяват  в нервната система, се развиват симптоми подобни на грип например:

• Висока температура и болки в гърлото;
• Главоболие и общо неразположение;
• Схващания на гърба и на врата, мускулна скованост.

Симптомите обикновено отшумяват в рамките на 10-14 дни, като с изчезването им настъпва пълно излекуване.

При „големия“ паралич , който се развива в по-редки случаи, първоначалните симптоми са подобни на тези при непаралитичната форма. След около седмица обаче започват да се появяват характерни симптоми на парализа:

• Силни мускулни болки и спазми;
• Загуба на рефлекси;
• Настъпва съвсем лека парализа, която се характеризира със затруднено движение на крайниците.
• Парализата може да се появи внезапно и да е по-изявена от едната страна на тялото.
• Дишането може да бъде затруднено.

Лечение на полиомиелит

След заразяването с вируса лечението е по-скоро поддържащо. Особено важно е ранното поставяне на диагнозата и придържане към назначената поддържаща терапия, която включва почивка в легнало положение, овладяване на болката.

Правилното хранене също е много важно. Ключово значение при лечението на голямата парализа има физитерапията, за да се предотврати възниване на деформации с течение на времето и да се избегне загуба на мускулна функция.

При по-тежки случаи е възможно да се наложи прилагането на интензивна терапия като поставянето на дихателен апарат и специално хранене, ако засегнатият от паралич не може да преглъща или преглъща трудно храната.

В други случаи може да се наложи поставянето на гипсови шини, за да предотврати болката, мускулните спазми, както и деформация на крайниците.

Описани са различни хирургични техники, които се прилагат за лечение на детски паралич. Повечето хора, които се подлагат на такава операция не са успели да подобрят състоянието си със стандартното лечение или  желаят да ликвидират последиците от излекуван паралич, наречен постполиомиелитен синдром. Хирургичните техники, които се прилагат са:

• Мускулна трансплантация;
• Удължаване на крайниците;
• Корекция на крайниците;
• Стабилизиране, трансплантация или подмяна на една или няколко стави.

Как да се предпазим от полиомиелит?

Въпреки че полиомиелитът е сравнително рядко заболяване благодарение на успешните програми за ваксинация, важно е да знаете как да се предпазите и как да предотвратите неговото разпространение.

Ваксинацията срещу полиомиелит е най-ефективният начин за предпазване от този вирус. В България, като и в много други държави, имунизацията срещу полиомиелит е задължителна част от имунизационния календар.

Това означава, че всички новородени и малки деца се подлагат на редовни ваксинации срещу полиомиелит, за да се гарантира, че са защитени от вируса.

Ваксинацията се извършва с помощта на 5-валентната ваксина Пентаксим. Тази ваксина съдържа инактивиран полиомиелитен вирус, което означава, че вирусът е неактивен и не може да предизвика инфекция след прилагането на ваксината. Процедурата се извършва мускулно и се използва специална техника, за да се гарантира правилното приложение на ваксината.

Първата ваксинация с Пентаксим се извършва обикновено на двумесечна възраст. Тази ранна ваксинация е от изключително значение, тъй като предоставя ранна защита на малките деца срещу полиомиелит и ги подготвя за последващите дози на ваксината.

Следващата доза от ваксината се прилага на тримесечна възраст и отново се извършва мускулно. Третото инжектиране на ваксината става на четиримесечна възраст и също се прилага мускулно. Важно е да спазвате графика за ваксиниране, предписан от вашия педиатър, за да се гарантира непрекъсната защита на вашето дете.

На 6-месечна възраст се прави първата реимунизация с Пентаксим. В този момент ваксината може да се приложи както мускулно, така и подкожно, в зависимост от насоките на здравния специалист. Този етап е важен, тъй като укрепва имунната система на детето и увеличава неговата устойчивост срещу полиомиелит и други инфекции.

Следващата реимунизация с Пентаксим се извършва на 6-годишна възраст. Този етап е важен, тъй като поддържа имунната система на детето силна и готова да се справи с евентуална експозиция на вируса.

Важно е да се отбележи, че ваксинацията срещу полиомиелит не представлява риск за децата и е ефективен начин за предпазване от този сериозен вирус.

Тя не само предпазва индивидите, но и спомага за създаването на "стаден имунитет" в обществото, който ограничава разпространението на вируса.

Освен ваксинацията, има и други мерки, които могат да помогнат за предпазване от полиомиелит. Това включва следене на хигиената, редовно миене на ръцете и избягване на контакт с инфектирани лица или материали.