Полинозен конюнктивит – това е сезонно алергично заболяване, което се съпровожда с развитие на възпаление на конюнктивата.
Този патологичен процес се формира при индивидуална непоносимост към различните компоненти на цветния прашец. Проявява се със силен сърбеж, обилно сълзене, зачервяване на очите, оток на клепачите.
Цветният прашец провокатор на очни възпаления
Тази болест протича съвместно и с другите форми на полиноза, най-често с ринит или с ларингит.
Ако се назначи правилно лечение или се прекрати контактът с провокиращия фактор, характерните симптоми отшумяват, без каквито и да е последствия.
Възпалението може да доведе до бактериална инфекция, ако се остави без лечение.
Сред алергичните заболявания, които засягат очите, случаите на полинозен конюнктивит са около 48%, което е доста висока стойност.
Статистиката показва, че само в 50% от случаите протича изолирано. В останалите се съчетава с полинозен ринит или с други аналогични състояния.
Тази болест може да се развие на абсолютно във всяка възраст. При жените възниква по-често, отколкото при мъжете.
Сериозен принос на наследствеността и живот в големия град
В основата на развитието на полинозен конюнктивит е реакция на хиперчувствителност тип 1. Предизвиква се от контакт с компонентите на цветния прашец.
До сега учените не могат да отговорят еднозначно на въпроса защо се развива индивидуална непоносимост към определени вещества.
Предполага се сериозен принос на наследствеността и специфична реактивност на организма. Прието е да се разграничават редица фактори, които в една или друга степен оказват влияние на формирането на тази болест.
Доказано е, че най-често този патологичен процес се развива сред жителите на градовете. Свързва се със замърсяването на въздуха с химически вещества, което способства за повишаване реактивността на организма.
Полипозен конюнктивит започва да се проявява обикновено през пролетта и есента. В някои случаи може да възникне и есента.
Алергична реакция от страна на очите е възможно да предизвикат всякакви опрашвани от вятъра растения и по-точно отделяният от тях прашец.
В основната рискова група са хора, които живеят в непосредствена близост до паркове, в края на града, в близост до полето.
Вероятността от развитието на болестта се повишава значително при сухо време. Липсата на дъждове способства прашецът дълго време да се запазва във въздуха и може да се пренася на големи разстояния.
Полинозен конюнктивит се развива, след като на конюнктивата са се отложили частици прашец. Обикновено количеството е толкова незначително, че човек дори не го забелязва.
При първичен контакт протича сенсибилизация на организма, а повторният води до специфични имунологични реакции.
От биологично активните вещества се формира местна възпалителна реакция, проявяваща се със зачервяване и леко подуване, оток и т.н.
Симптоми, характерни за полинозен конюнктивит
Възпалението при това заболяване е с двустранен характер. Първо болният се оплаква от силен сърбеж в областта на очите.
Присъединяват се и симптоми като обилно сълзене, повишена чувствителност към ярка светлина, отичане на клепачите и зачервяване на конюнктивата.
Продължителността на острия период е от няколко дни до седмици. Всичко зависи от времетраенето на излагането.
Характерна допълнителна симптоматика е запушен нос, кихане, кашлица, което е признак на паралелно увреждане и на горните дихателни пътища.
Диагностика на болестта
Обикновено поставянето на диагнозата не предизвиква никакви затруднения. Основава се на преглед и на снемане на анамнеза, пълни кръвни изследвания и микроскопично изследване на конюнктивата.
След като острият период е преминал, е възможно да се вземат проби за определяне на конкретния алерген.
Лечение и профилактика на полинозен конюнктивит
От лекарствените препарати се предписват антихистамини, стабилизиращи средства за мембраните на мастоцитите, а в тежки случаи и кортикостероиди.
Днес широко се използва алергенспецифична имунотерапия, която се провежда, след като е точно установен алергенът.
За профилактика на развитие на тази болест следва да се избягва продължителен престой на открито при цъфтене на растенията, към които се развиват алергични реакции.
Ако това не може да се направи, се препоръчва с профилактична цел да се приемат антихистамини.
