На 25 ноември 1810 г. е роден хирургът и анатом Николай Пирогов. Именно той за първи път през 1852 г. използвал гипсова превръзка – тогава с нейна помощ успява да излекува пациент със сложна коса фрактура на глезена.
Повече от столетие този метод на обездвижване на увредената кост останал популярен и днес широко се използва в травматологията. И все пак постепенно гипсът се заменя със съвременен аналог – пластмасова конструкция. Какви са предимствата на този метод на лечение на фрактури?
Какво е това пластмасов гипс?
Класически вариант на твърда превръзка – това са бинтове, импрегнирани с гипс. От вода те стават меки, а по-късно при съхнене застиват в плътна и твърда конструкция.
Пластмасовият вариант е сходен с класическия – има бинт, има и импрегнатор.
Но в този случай самият бинт е създаден от полиетерно мрежесто платно, а ролята на импрегнатор се изпълнява от полимери – полиуретанови смоли.
Този бинт се фиксира стандартно, за неговото пълно втвърдяване са необходими около 30 минути.
Поради своята гъвкава структура може по-добре да повтаря анатомичната форма – по-плътно приляга, като осигурява по-добро обездвижване.
За надеждна фиксиция на увредената кост или на връзката е необходим по-малко материал.
Ако обикновеният гипс лесно се деформира и натрошава, на практика е невъзможно да се промени формата на втвърден полимер. Затова обездвиженият участък е надеждно защитен.
Още едно значимо предимство на пластмасовите конструкции е тяхната въздухопроницаемост.
Ако гипсът при втвърдяване образува плътно пълноценно влакно, то полимерите, напротив, образуват нещо подобно на решетка, мрежи с миниатюрни отвори за въздух.
Важно е да се посочи, че обикновеният гипс се размеква при контакт с вода, а полимерният след втвърдяване вече не променя своята структура.
Това облекчава неговото носене, но може да се сваля само от ортопед.
За какви фрактури може да се използва полимерен гипс?
Пластмасовият гипс повтаря много точно всякакви извивки и не се деформира от влага и натискане. Това съществено разширява възможностите за неговото използване в сравнение с обикновената гипсова превръзка. Полимерната фиксация е незаменима в следните случаи:
- Усложнени фрактури с отчупване на кост – при използване на обикновен гипс се постига непълно обездвижване. Възможно е да се свлече, счупи, което да доведе до разместване на кости;
- Фрактури на петата, лакътя, дланите и бедрата – при такива случаи доброто заздравяване зависи от това до колко надеждно е фиксирана костта. Освен това е важно ставите и мускулите да не страдат от плътна, непроницаема за въздух превръзка;
- Фрактури на малките кости – при поставяне на обикновен гипс е необходимо използване на голяма връзка. Например, при фрактури на пръстите се удължава към дланта и част от предмишницата. Полимерният гипс се фиксира много по-надеждно, затова и неговата площ ще бъде по-малка;
Пластмасовата превръзка се използва при увредени мускули и връзки, изкълчвания на стави.
Също е подходяща и за хора, които са прекарали операции на костите – този гипс се поставя в постоперативния период и ускорява заздравяването.
Предимства на пластмасовия гипс
Носенето на обикновен гипс е свързано с известен дискомфорт – пациентът е ограничен в движенията, превръзката е достатъчно масивна, не трябва да се мокри, кожата под нея страда.
Полимерните варианти разрешават всички тези проблеми. На първо място е тяхната лекота – полимерната превръзка е с по-малък размер от обикновения гипс.
Но дори и да се използва същото качество на материала, теглото ще е с 4-5 пъти по-малко.
