През пролетта всичко се събужда и процъфтява, а из градините, на полета и в горите се появяват и първите растения.
Растителната храна е ценен хранителен източник, известен още от дълбока древност.
Днес лесно могат да се намерят традиционни листни зеленчуци, но има немалко годни за консумация диворастящи билки, които незаслужено са позабравени.
1. Коприва – билка, позната от древността
Листенцата на младата пролетна коприва са нежни, тънки и не парят толкова силно.
И могат да се използват за приготвяне на салати, първи ястия, сосове.
Отлична съставка за сладкиши, които са невероятно вкусни, когато са солени, а не сладки.
Младите нежни съцветия могат да се добавят в чая, изсушават се и се съхраняват в плътни торбички.
Копривата е много богата на хлорофил, който спомага за увеличаване на количеството и качеството на червените кръвни телца, а също забавя възпалителните процеси в организма.
Но растението е противопоказно за хора с тромбоза, разширени вени, а също и за бременни жени, поради опасност от повишаване на тонуса на матката.
2. Глухарче
Младите листа на глухарчето са ценен хранителен източник, използван от древни времена.
Употребявали са го както древните китайци, така и първите заселници на Америка.
Неговите листа са богати на витамини А, С, Е и група В, а също и на минерални соли желязо, калций, калий, фосфор.
Листата традиционно се мариноват и заквасват, което позволява от тях да се отстрани горчивият вкус и впоследствие да се използва за приготвяне на най-различни ястия.
Корените на глухарчето са също и мощно лекарствено средство, което възбужда апетита, действа спазмолитично, жлъчегонно, слабително и пречиства кръвта.
Листата на глухарчето се препоръчват за хранене на кърмещи майки за усилване на лактацията.
3. Полски хвощ
Това растение се среща навсякъде, освен в пустините и в далечния север и е ценен хранителен източник.
За хранене се използват предимно млади пролетни сочни стъбла, връхчетата на които са покрити с плодници със спори.
Полезни са както в пресен, така и във варен вид, като заготовка за бисквити, за гарнитура или за сос.
В плодниците се съдържат много ценни вещества – въглехидрати, мастни и органични киселини, сапонини, флавоноиди и др.
В него се съдържат и витамини – каротиноиди и аскорбинова киселина.
Кълновете на хвоща са доста засищащи, а на вкус напомнят макаронени изделия или зърнени.
4. Киселче
Според някои данни това е била храната за древните ацтеки.
Може да се използва като пълноценен заместител на лапад, благодарение на леко киселия вкус.
Пресни салати, супи и дори омлети придобиват необичаен и много приятен вкус.
Киселчето може да се добавя в сосове, да се използва като алтернатива на оцет и на лимонена киселина.
Свикналите да пият чай с лимон могат да добавят младите листенца в тази напитка, вместо цитруси.
5. Лобода
Съществуват около 250 вида от това растение, повечето от които са плевели и фуражни, но за хранене се използва градинската лобода.
Днес интересът към нея не намалява и дори се увеличава, поради високото съдържание на белтъчини – 30% от цялата сурова маса.
Още едно свойство, което прави билката предпочитана – на практика пълната липса на вкус и миризма.
Това дава основание лобода да се добавя не само в зеленчуковите салати, но и в различни супи, местни и рибни ястия.
