Възпалителният процес, развиващ се в тъканта, която заобикаля пикочния мехур, се нарича парацистит. Това патологично състояние се среща не много често.
В основата на неговото възникване е въздействието на тъканта от представители на инфекциозната флора.
Това заболяване се съпровожда с прекалено изразени местни проявления в съвкупност с общата интоксикация на организма.
Своевременно започнатата антибактериална терапия позволява постигане на пълно оздравяване на практика в 100% от случаите.
Но понякога хроничната форма на тази патология може да стане причина за склерозно-фиброзни изменения в тъканта.
Причини, рискови фактори, провокатори
Преди да се разгледат причините за развитие на парацистит, следва да се спомене, че тази болест бива първична и вторична. Първичната форма се среща изключително рядко.
Формира се без каквито и да е предшестващи нарушения. При вторична форма човек първоначално се сблъсква с възпалителни изменения от страна на органите на пикочно-половата система. Впоследствие патологичният процес се разпространява и към тъканта.
Установено е, че жените в по-голяма степен са подложени на развитието на парацистит.
При мъжете това възпаление най-често е предизвикано от неправилно провеждане на трансуретрални ендоскопски процедури.
Най-честото усложнение на хроничната форма на парацистит е заместване на мастната с фиброзна тъкан.
На свой ред това води до деформиране и сбръчкване на пикочния мехур.
Сред другите възможни усложнения са паравезикулен флегмон, а също и гноен пробив в коремната кухина с възникване, например, на перитонит.
Инфекциозна флора – водещ фактор
Водещ фактор, който взема участие във формирането на парацистит, е инфекциозната флора.
Като възбудител на това заболяване са различни представители както на условно-патогенните, така и на патогенните микроорганизми.
В преобладаващия брой случаи развитието на тази болест се обуславя от проникването в мастната тъкан на ешерихия коли.
По-рядко се срещат възпалителни реакции, свързани със стафилококовата флора, протозои, специфични бактерии, например, бактерии на Кох.
Много често инфекциозната флора се разпространява от съществуващите възпалителни огнища в разположените в близост органи.
Принос имат и хронични форми на цистит, възпаление на простатата, яйчници, маточни тръби и т.н.
Освен това често бактериите се разпространяват към областта на мастната тъкан, която заобикаля пикочния мехур при провеждане на ендоскопски изследвания, съпровождащи се с увреждане на стените на органа.
В тази група фактори тези манипулации като поставяне на катетър или пункция.
В някои случаи развитието на парацистит е свързано с различни хирургични интервенции в областта на малкия таз. Като пример може да се приведе отстраняването на простатата, изрязване на херния.
Симптоми, характерни за парацистит
Основни симптоми при парацистит е остра и интензивна болка. Локализира се в областта над слабините и се проявява и в тотална форма на тази патология.
Освен това, болният човек се оплаква от чести позиви за уриниране, които също се съпровождат с болезненост.
Наблюдава се отделяне на урина на съвсем малки порции. В този случай, ако образувалия се в клетката гнойник се спука, често в урината се появяват гнойно кървави позиви.
Задължително при остра форма присъстват симптоми, сигнализиращи обща интоксикация на организма.
Представени са от повишение на телесната температура до 39 градуса и повече, с втрисане, главоболие, бързо уморяване и т.н.
Диагностика и лечение на болестта
Поставянето на диагноза не може да се основава само на съпътстващи клинични проявления.
Назначават се общи кръвни изследвания, а също и редица инструментални методи. На първо място, се провежда цистоскопия.
Лечението започва с предписването на антибиотици.
