Въпросите за дълголетието вълнуват навярно всеки. Повечето хора полагат много усилия, за да водят по възможност здравословен начин на живот, да поддържат препоръчителните килограми от лекарите.
За тази цел енергично спортуват, спазват диети, обещаващи ускоряване на метаболизма и изгаряне на повече мазнини.
Наистина ли обаче ускореният метаболизъм може да увеличи продължителността на живота?
Кой най-дълго от всички и защо
Хората, дори и тези, които са най-дълголетни, чиято възраст е потвърдена документално, са по-млади от някои ракообразни. Например, възрастта на рак, открит през 2013 г. на морското дъно около Исландия, е повече от 500 години. И ако не откъснем това ракообразно от мястото, на което е било най-малко 500 години, то би живяло и още.
Дълбоководните гренландски акули могат да живеят 300-500 години, гренландски китове (бозайници) са над 200.
При тези дълголетници от животинския свят има една особеност – много бавна обмяна на веществата. Гренландската акула, например, прави всичко бавно – движи се бавно, диша, бавно смила храната и може да яде веднъж или два пъти на година и половина две.
Мишките, които са с много бърз метаболизъм, живеят най-много до 2 години, а котката, която ги хваща, най-много до 20 години, обикновено по-малко. И изобщо, при по-големите животни метаболизмът обикновено е по-бавен и затова те живеят по-дълго.
Подобно сравнение не може да не ни наведе на мисълта, че скоростта на метаболизма е видимо свързана с продължителността на живота. Откъдето следва и напълно резонният въпрос – не намаляваме ли продължителността на живота си, когато се стараем да ускорим метаболизма, да и изобщо като проявяваме прекомерна активност.
Оказва се, че повече може да живее не този, който всеки ден пробягва по 10 км или се раздава във фитнеса, за да има ясно очертани плочки на корема, а не мека мастна възглавничка, а точно обратното – този, който се е отпуснал на шезлонга и изобщо не се натоварва.
Както интензивната работа води до износване, е възможно това да се отнася и до тъканите, когато ги натоварваме повече, те да изчерпват по-бързо резервите си.
Теория за скоростта на живота
Още в средата на миналия век се появява т.нар. теория на скоростта на живота, която гласи, че скоростта на стареенето се определя от натрупването на увреждания в клетките и тъканите, предизвикани от свободни радикали, а те се натрупват от интензивния метаболизъм.
През следващите години обаче тази теория е многократно оспорвана, най-вече, поради многобройните изключения, открити сред представителите на животинския свят.
Например, някои прилепи и много птици живеят много по-дълго, отколкото би могло да се предположи от скоростта на техния метаболизъм. Да вземем, например, колибрито – при неговите размери и миниатюрно телце, тази птица би трябвало да живее само няколко месеца.
Обаче то живее много по-дълго, няколко пъти, средно около 5 години, но се случва и до 10-12 години.
Да и хората живее значително по-дълго от бозайниците със същото тегло и сравним размер.
Да вземем например, тигър, който е дори по-голям от човека, но живее средно 3 пъти по-малко.
Или дори огромен слон, който въпреки значителните си размери живее толкова, колкото и средно човека – 70-80 години.
Това изследване открива и още един интересен момент – маймуните изразходват приблизително същото количество енергия всеки ден без значение от това в какви условия те са живели: в дивата природа или в зоопарк, тоест където всичко им е на готово.
Това напълно се вписва, в направеното на пръв поглед, предположение, направено от физиолог, според който всяко живо същество има дадено от природата определено количество енергия, което може да се изразходва.
Според неговите изчисления, тази мярка за енергия е приблизително равна на 2,5 килоджаула на 1 грам телесна маса. Съответно колкото по-бързо се изразходва, толкова по-бързо ще се стигне до край на живота.
Въз основа на тези разчети в началото на новото хилядолетие, тоест след 2000-та година е изказано предположение, че тези, които не обичат да изразходват енергия, са с по-големи шансове да живеят по-дълго.
В книгата „Мързеливите живеят по-дълго” геронтолог и спортен лекар привеждат статистически данни за това, че хората, които постоянно подлагат своите тела на интензивни физически натоварвания, средно са с по-малка продължителност на живота, затова при тях съществува по-голяма вероятност да се сблъскат с рак и заболявания на сърдечно-съдовата система.
Изводите на учените
Засега яснота дали бързият метаболизъм наистина означава кратък живот не е постигната, затова и изводи от направените проучвания не могат да се формулират в едно изречение.
За основен фактор, който позволява достигането на оптимална продължителност на живота се смята не скоростта на метаболизма, а балансът между разхода на енергия и нейното натрупване.
Ускоряването и стимулирането на метаболизма си струва само в случаите, когато се натрупва излишно количество енергия под формата на мастни отлагания, които могат неблагоприятно да повлияят на здравето.
Ускоряването на метаболизма следва да се стимулира не само с физическо натоварване, но и с умствен труд.
Спортът и физическите натоварвания не са вредни, ако не са прекомерни. Прекомерните натоварвания водят не до изчерпване на мерките за жизнена енергия, а до преждевременно износване на кръвоносните съдове и сърцето.
