Панкреатогенен захарен диабет – това е често срещано патологично състояние, характеризиращо се с повишено ниво на кръвна захар в кръвта на фона на първично увреждане на панкреаса.
Най-често причина за това заболяване е хроничен панкреатит.
Отличителна особеност на тази патология е, че хипергликемията се развива бавно и постепенно. Като цяло прогнозата при този патологичен процес при условие на правилно подбрано лечение е благоприятна.
Но неговото продължително протичане често води до увреждане на периферните отдели на нервната система, ретината, а също артерии със среден и голям калибър.
Причини и рискови фактори
Това заболяване също се нарича захарен диабет 3-ти тип. То е с вторична природа и възниква в резултат на първично нарушение на функционалната активност на панкреаса.
Според статистиката, с този патологичен процес се сблъскват около 30% от хората, страдащи от хроничен панкреатит. Острото възпаление на панкреаса се усложнява от хипергликемия приблизително в 15% от случаите.
Няколко са предразполагащите фактори, които значително повишават вероятността от развитие на тази болест при хора, страдащи от нарушения на функционалната активност на панкреаса.
Първо към тях се отнасят прекомерна употреба на алкохол, което може да предизвика възникване на възпалителен процес, обусловен от токсично действие на етилов спирт върху панкреаса.
Още един важен момент е твърде мазната и богатата на лесноусвоими въглехидрати храна. Подобен начин на хранене способства за значително повишаване на килограмите, възникване на хиперлипедимия и развитие на преддиабет.
В рисковата група от развитие на панкреатогенен захарен диабет също се намират хора, в продължение на дълъг период от време, употребяващи лекарствени препарати от групата на кортикостероидите.
Потискане синтеза на инсулин
Концентрацията на глюкоза в кръвта пряко зависи от количеството синтезиран инсулин. Непосредствено инсулин се синтезира от островните бета-клетки на Лангерганс, които са разположени в панкреаса.
В резултат на продължително протичащ процес в този орган или на фона на други нарушение островният апарат може да се подложи на деструктивни и склеротични изменения.
При обостряне на възпалителната реакция панкреасът отича, и в кръвта значително се повишава нивото на трипсин. На свой ред този хормон оказва потискащо въздействие на синтеза на инсулин, което води до постепенно нарастване на нивата на глюкоза.
На първо време хипергликемията е преходна, а след това става постоянна. Така панкреатогенният захарен диабет може да се развие в резултат на всички описани нарушения.
Симптоми при панкреатогенен захарен диабет
Развитието на тази постоянна хипергликемия при това заболяване често отнема много време. Първите симптоми, сигнализиращи за постоянно повишение на нивата на глюкоза в кръвта, обикновено възникват след няколко години.
Но в този случай се говори именно за хроничен възпалителен процес в панкреаса. При остър панкреатит или след прекарана хирургична интервенция клиничната картина, указваща хипергликемия се формира доста по-бързо.
Най-често този патологичен процес се съпровожда с умерено изразени симптоми. Хипергликемия до 11 микромола на литър на практика не се усеща от болния.
Но по-нататъшното повишение на нивата на глюкоза може да доведе до поява на такива клинични проявления като постоянно чувство на жажда, увеличение на обема на отделяната урина, а също и повишена слабост.
Диагностика и лечение на болестта
Диагностиката на тази болест започва с щателно снемане на анамнеза с цел откриване на съществуващи проблеми с панкреаса.
Панкреатогенният захарен диабет първо е показание за назначаване на специална диета.
