От Вашингтонския университет смятат, че някои от най-разпространените психични разстройства могат да се окажат не заболявания, а реакция на някакви събития.
Изписването на повече антидепресанти не доведе до спад на депресиите
В основата на тази теория е фактът, че за всичките години активно развитие на фармакологията в областта на лечението на психични заболявания и създаване на антидепресанти в медицината, така и не бе постигнато намаляване разпространението на психични разстройства.
От 1990 г. до 2010 г. разпространението на депресия и тревожност остава на практика неизменно – 4,4% и 4,0% съответно.
Мащабно изследване от 2018 г. показва, че антидепресантите дават на практика същият ефект както и плацебото.
В резултат, например, в Австралия от 1992 г. до 2002 г. употребата на антидепресанти нараства с повече от 3 пъти, но разпространението на тревожните, емоциални разстройства остава на предишните нива.
Изследователите предполагат, че депресия и тревожност и посттравматичното стресово разстройство е възможно и да не са в резултат на химически дисбаланс в човешкия мозък, а реакция на някаква травма, нещастие, случило се с тях.
Защо антидепресантите не са решение при психични разстройства
Авторите на теорията сравняват приема на антидепресанти с опитите да се излекува човек с фрактура без лечение на самата счупена кост.
Болката не е болест, а функция на организма, която по някакъв начин съобщава за наличие на проблем, обяснява водещият автор на изследването.
Депресия, тревожност, посттравматично разстройство често се развива на фона на някаква постоянно съществуваща заплаха.
Затова и правилното решение на проблема би било отстраняване на дисфункцията не в мозъка на човек, а в света, в който живее.
Учените не отричат много психични разстройства, сред които шизофрения, свързана с генетика, и болестта на Алцхаймер, която е обусловена от стареенето.
Много други психични проблеми като депресия, тревожност, посттравматично разстройство се срещат във всяка възраст и често са свързани със силни преживявания.
Затова е възможно значителна част от тях да е реакция на преживения стрес, а самите патологични състояния да са сигнали и по своята същност те са сходни с физическа болка.
