Високата температура в офиса влошава работоспособността на служителите, предупреждават американски учени.
Получените данни потвърждават научните трудове и на други изследователи.
Жегата се последва от множество проблеми със здравето – разширяването на кръвоносните съдове увеличава риска от отоци и прималяване, прекомерното поотделяне може да доведе до прегряване, а прегряването – до топлинен удар.
В жегата много хора забелязват, че стават разсеяни, не могат да се съсредоточат, а мислите стават хаотични.
И наистина жегата променя мозъчната функция
Влиянието на жегата обикновено се изучава в контекста на нейното въздействие на открито, но днес много възрастни прекарват до 90% от времето си на закрито.
Това прави прегряването на дома или на работното място не по-малко значим проблем.
Освен това съществуващите изследвания за влиянието на жегата са били съсредоточени върху по-уязвими слоеве от населението – деца и възрастни хора.
Но и на останалите също може да повлияе по не най-добрия начин.
Има доказателства, че мозъкът е чувствителен към измененията на температурата.
И колкото повече се променя климата, толкова по-често се сблъскваме с аномални жеги
За изясняване как жегата влияе на когнитивните способности при младите и здрави хора за участие в експеримент били поканени 44 студенти, които живели в общежития.
Част от тях живеели в сгради с централна климатична система, останалите – в сгради без такава.
При първите температурата на въздуха в спалните била около 21 градуса, а при вторите стигала до 27 градуса.
В продължение на 12 дни студентите 2 пъти дневно трябвало да решават математически тестове
Единият от тях идвал на смартфона веднага след събуждане на доброволеца и измервал паметта и скоростта на решенията, вторият – внимателност и скорост на обработка на информация.
В блоковете без централна климатична система студентите имали по-забавени реакции
С 13% по-бавно решавали примери и давали с 10% по-малко правилни отговори в минута.
Резултатите не изненадали учените.
Това е като в експеримента с жабата, сложена в затоплящата се вода.
Температурата се повишава бавно и не усещаме как ни влияе.
Аналогични резултати показват и други изследвания.
Така например, през 2006 година било установено, че когато температурата в офиса надмине 23-24 градуса, продуктивността на служителите се понижава.
Най-добрата температура за работа учените признават 22.2 градуса.
Когато се повишавала до 29 градуса, работоспособността на служителите се понижавала с 9%.
Ключови оценяеми параметри са ефективност на работа с текст, прости изчисления, продължителност на телефонните разговори с клиенти.
Друг екип от изследователи направил сравнение на работоспособността и здравословното състояние на хора, обитаващи сгради, които отговарят и не отговарят на екологични норми.
Във втория случай за влошената продуктивност отново виновна се оказва високата температура
Разликата в показателите била потресаваща – жителите на екологични домове с 26.4% по-добре се справяли с тестовете за когнитивни способности, с 30% по-малко се оплаквали от заболявания и с 6.4% спели по-добре.
Тези различия се наблюдават и при учениците – полагането на изпит в горещ ден води до лоши резултати.
Друг екип от учени от Харвард провели няколко теста сред ученици в различни дни и установили, че когато температурата на въздуха стига до 30-32 градуса, то децата се справят със задачите по-зле, отколкото при 22.2 градуса.
Прегряването е опасно, дори и в последните месеци на бременността – бебетата са най-чувствителни към повишението на температурите, тъй като нервната им система не е развита.
