Изследване, проведено от група учени от два шведски университета, разкрива, че за това е виновен хормонът на любовта – окситоцин.
С какви лекарства се въздейства на пристрастяването към секс
Хиперсексуалното разстройство се характеризира с маниакални мисли за секс, които трудно се поддават на контрол, зависимост от интимни ласки, стремеж към свързан със секса риск и т.н.
Това разстройство трудно се поддава на диагностика, тъй като често съпровожда други психични заболявания, а това означава, че възникват и проблеми с лечението.
Невробиологичните основи на хиперсексуалността досега не са добре проучени.
Изследователите опитали да разберат дали съществуват някакви отличителни особености на молекулярно ниво, които позволяват в бъдеще по-точно да се диагностицира „хиперсексуалност”.
За тази цел учените вземат проби от кръвта на 60 пациенти с хиперсексуално разстройство и на 33-ма души, които не страдали от това разстройство, и направили сравнение на нивата на активност на различни гени.
Понижена активност на гени, по-високи нива на окситоцин
Установява се, че при хиперсексуалност е понижена активността на гените, които при норма контролират образуването на „хормона на любовта” окситоцин в главния мозък, и това нарушение може да доведе до образуване на това вещество в прекалено големи количества.
Известно е, че хормонът окситоцин играе централна роля в регулирането на социалното и сексуалното поведение, формиране на привързаност както към партньора, така и към потомството, и при двата пола.
За изясняване на биологичната основа на заболяването и ролята на окситоцина в развитието на хиперсекуално разстройство са необходими по-нататъшни изследвания, подчертават учените.
Още сега обаче може да се предположи, че страдащите от хиперсексуалност хора могат да се лекуват с препарати, понижаващи активността на окситоцина, а също и с психотерапия.
Хиперсексуалното разстройство постепенно води до изтощение на нервната система. Повечето хора се срамуват от състоянието си, а и не са наясно към кого да се обърнат.
За тях е абсурдна препоръката да се обърнат към личния лекар, който да прецени направление за какъв специалист да даде.
Обикновено може да помогне сексолог, но такива специалисти са сравнително малко и повечето страдащи от хиперсексуално разстройство така остават и нелекувани.
