Успешното присаждане на органи до голяма степен зависи от генетичната съвместимост между донор и реципиент.
Увреден ген може да увеличи с 3 пъти риска от отхвърляне
Това се прави чрез съпоставяне на левкоцитарни антигени – белтъци от клетъчната повърхност, които помагат на имунната система да определи кои клетки са чужди.
Несъответствието на HLA обяснява далеч не всички случаи на отхвърлени трансплантирани органи по имунологични причини.
Предполага, че останалите отхвърляния са свързани с по-малко разпространени антигени или т.нар. малки антигени на хистосъвместимост. Но конкретни досега не са били открити.
Американски учени излагат хипотеза, че човек, чийто геном носи ген със загуба на определени участъци от хромозомите, може да е много чувствителен към гените на донора, които са с пълен размер.
Реципиентът се подлага на въздействието на белтъка, който неговата имунна система ще усеща като чужд.
Какво е това делеция и как увеличава риска от отхвърляне
За да проверят своята хипотеза, учените правят скрининг на 705 души с трансплантирани бъбреци, на които процедурата била извършена в Медицинския център към Колумбийския университет.
Целта била изследване на 50 гена в бъбреците, присъствали у донорите в пълната си версия.
След това делециите – генетични мутации, заради които се губи част от генетичния материал, били потвърдени при допълнителни 2004 двойки донор-реципиент от 3 международни групи.
Изследването показва, че реципиентите на бъбреци с 2 копия делеции на гена LIMS1 били със значително по-висок риск от отхвърляне, когато донорският бъбрек имал най-малко една пълна версия на същия ген.
Рискът от отхвърляне бил с 63% по-висок сред двойките донор-реципиент с подобно стълкновение. За прегледност – рискът от отхвърляне на бъбрек заради несъответствие на LIMS1 бил приблизително 3 пъти по-висок, отколкото при несъвпадане на един от алелите на HLA.
При реципиентите с трансплантирани бъбреци с 2 копия делеции, при които започвало отхвърляне, в кръвта се откривали антитела срещу LIMS1 – още едно доказателство за съществуване на геномен конфликт.
Пресадените органи обикновено са с ниска оксигенация, което очевидно задълбочава геномния конфликт.
Изследователите установили, че клетките, които образуват LIMS1, ниските нива на кислород водят до увеличаване на LIMS-1 на клетъчната повърхност – това допълнително увеличава риска от имунната атака.
