Колко време оставаме бодри и в добро настроение след летния отпуск?
И защо невинаги е толкова дълго колкото би ни се искало?
Събрахме разкази на отпускари и помолихме психотерапевт да ги коментира.
Освежени, отпочинали, изпълнени с енергия – така се връщаме от лятната отпуска.
Има и щастливци, за които този запас от жизнени сили стига до следващото пътешествие.
Но не са малко и тези, които го губят много бързо. Понякога почти веднага.
„Върнах се от Санторини – разказва 28-годишната Надежда и докато пътувахме всичко беше наред.
Но щом се качих в метрото на първия работен ден след отпуската и видях мрачните лица, настроението ми отиде по дяволите“.
По време на отпуск ние се откриваме, всички сетивни органи започват да работят по-интензивно.
Превръщаме се в деца, които усещат всичко много силно.
Но същевременно и погледът за света става малко детски, идеализиращ.
На пръв поглед изглежда, че всички хора са добри, а светът е прекрасен.
Радваме се и очакваме околните да се радват заедно с нас.
Не желаем да се разделяме с този светоглед.
Но това ни прави много уязвими, а идващите отвън сигнали се оказват твърде силни и резки.
За да избегнем болезнените разочарования, трябва да си изясним къде се намираме и каква е обстановката около нас – много хора, коли минават, и да реагираме съответно на ситуацията.
А доброто настроение да споделим малко по-късно с близки хора, които могат искрено да се порадват.
Вечен отпуск
Не са малко тези, които живеят от отпуск до отпуск, между спомените за прекрасното минало, където има вълни, слънце и бриз и перспективи за бъдещето.
Когато можем да изоставим всичко и да повторим отново тези преживявания.
Спомените и перспективите са ярки и вдъхновяващи, а в настоящето остава рутина, която на практика изчезва.
Често не го забелязваме и не се оплакваме – свикнали сме това да ни изглежда нещо съвсем обикновено.
Но изразходваме много жизнени ресурси, те се изтощават, и тогава ни застигат различни неразположения, раздразнение, отпадналост, а понякога всичко едновременно.
Отново ни се иска да си починем, а до следващия отпуск има много време.
Какво да правим тогава?
Има и такива, които променят живота си, за да са по-близо до източниците на енергия.
42-годишната Мария преди 6 години продава своя апартамент в София и заминава за Созопол.
Много години прекарва почти цялото лято там, докато не разбира, че не иска повече да се връща в столицата, тъй като има нужда от повече слънце и въздух.
Купува 2 малки апартамента в Созопол, единият дава под наем, както преди пише сценарии и разкази, и няма нужда стои в офис. Така е във вечен отпуск.
Но не всички са готови за подобни промени. Много от нас се връщат в своите мегаполиси.
Ускорението на града
Попадаме в обичайната среда на обитание, която за времето на отпуска е станала леко необичайна…
За пример, ще използваме най-елементарното едноклетъчно същество – амеба.
Докато е в благоприятна за нея среда, преместването ѝ е неуспешно.
Но когато условията се променят, амебата започва да се движи по-бързо и по-хаотично.
Разбира се, ние сме доста по-сложни същества, но нещо подобно се случва и с нас.
Ако обкръжението не е благоприятно, неволно се опитваме да се защитим от него.
