Информацията за ползата от рибата е необходимо да се дели минимум на 2, а може би и на повече.
Метилживак – органично съединение на живака, опасен невротоксин
Полиненаситени мастни киселини омега-3 и омега-6 рибата съдържа в значителни количества, но понякога всички ползи се неутрализират от токсичния метилживак.
Проблемът не е само в замърсяването на световния океан.
Метилживакът присъства естествено в морската вода, и се поглъща от водораслите, които са в началото на хранителната верига. Тези водорасли се изяждат от риби и други организми.
Метилживакът много трудно се отделя, затова с течение на времето се трупа в телата на морските обитатели. Най-много живак има в рибите, които са на върха на хранителната верига.
През 2019 г. е проведено изследване, в рамките на което се взимат проби от 60 хиляди тона риба, които са предназначени за реализация на европейския пазар.
Равносметката от анализа е определяне на рибите, които е по-добре изобщо да не се ядат, и видовете, които следва да се употребяват с повишено внимание.
Най-опасни по отношение на съдържанието на метилживак са кралската скумрия, акула и риба-меч. Препоръчително е да не се закупуват тези видове – рискът от вреда за здравето е твърде голям.
За по-малко токсични са признати морска пъстърва, лаврак, дорадо – вид делфинова риба и шаран.
За тях се отбелязва, че могат да се ядат, че трябва да се ядат повишено внимание, желателно е тези видове да се слагат на трапезата не повече от веднъж седмично.
Речната пъстърва, сьомга, морски костур, херинга, стриди, раци, скариди, аншоа, според авторите на анализа, може безпроблемно да се ядат по 2-3 пъти седмично, биха донесли на здравето единствено полза.
Странна болест се развива в Япония през 50-те години
Метилживакът е едно органично съединение на живака, което го превръща в силен невротоксин.
Характерен пример за това е случилото се в Япония, вследствие на отпадни води от завод за производство оцетна киселина.
Развива се специфично заболяване, определяно като странно, сред местното население, предизвикано от метилживака, съдържащ се в рибата, с която се изхранват жителите на град Минамата, находящ се на южния японски остро Кюшу.
Характерни симптоми са увреждане на мозъка, парализа, несвързана реч и разстройства на съзнанието до летален изход. И всичко това вследствие на поглъщането на метилживак от рибните продукти.
