Може ли да се излекува рана в сърцето
Преди повече от 160 години, на 18 януари 1858 г., в град Холидейсбург се ражда бъдещият кардиохирург Даниел Уилямс, на който се приписва първата успешна операция за лечение на рани на сърцето.
А преди повече от месец, на 14 януари 2019 г., стана известна кончината на кмета на град Гданск, който получава смъртоносен удар в сърцето от човек с психично заболяване.
Съобщенията за прободни рани на сърцето изобщо не са рядкост в криминалната хроника. Най-често ситуацията при получаване на такава травма изглежда по следния начин – яли, пили, обсъждали, поспорили, единият събеседник вади нож и пробожда другия в гърдите.
И острието попада в сърцето. Често пострадалият загива още преди идването на бърза помощ. Но тези, които успяват да издържат до пристигането на лекарски екип, най-често успяват да се спасят. В значителна степен причина за това е делото на доктор Уилямс.
По какво нараняването на сърцето се отличава от другите рани и какви са шансовете за оцеляване на пострадалия?
Сърдечни рани
Нараняването на сърцето или на външната обвивка – перикарда, е доста рядко събитие в света на травматологията. В САЩ това са само 0.16% от всички проникващи наранявания.
А ако се вземат само проникващите наранявания в гръдния кош, то може да се говори за 6.4% от случаите отвъд океана. Предполага се, че у нас показателите са сходни.
Но това е травма и то от най-опасните. Дори днес, когато има спешна помощ, оборудвани реанимации, лекарите могат да направят чудеса, повечето от хората с наранявания на сърцето загиват.
Не успяват да стигнат до болница или кратко време след това умират. Данните за преживяемостта варират от 3 до 84%, в САЩ. А у нас може би са малко по-ниски и зависят от характера на травмата и от степента на нарушение на кръвообращението.
Повечето наранявания на сърцето са умишлени или криминални – 60%, в редки случаи вместо ножове в сводките се появяват ножици, шило, игли. В половината от случаите пострадалият е пиян.
В 18-20% от случаите причина за проникване на остър предмет в сърцето е самоубийство. Още 8% са нещастните случаи, най-често в производството. Мъжете 5 пъти по-често, получават такива травми, и става въпрос основно за младежи – до 30 години.
1/3 от получилите нараняване на сърцето или на перикарда умират на място. Причината е несъвместимост на получената травма с живота. Това означава силно кръвотечение, кардиогенен шок, увреждане на проводящите зони на сърцето, вследствие на което органът престава да функционира.
1/3 от ранените в сърцето загиват, заради недостатъчна медицинска помощ или при транспортиране. До болницата стига в най-добрия случай всеки трети човек с нараняване на сърцето.
Но тези, които са стигнали до болница, най-често оцеляват. Умира всеки 4-ти. И това е признак, че през последните 100 и няколко години медицината е напреднала много. Във времената, когато се е трудил доктор Даниел Уилямс нараняването на сърцето се е смятало за смъртоносно.
Преломен момент
Хипократ и Гален смятали нараняването на сърцето като фатално. Но тогава лекарите не си и помисляли, че могат да спасят хората с пробито сърце. Първите опити за дренаж на ранено сърце са направени от хирурга на Наполеон.
Към средата на миналия век леталността при операции на прободни рани на сърцето вече намаляла до 22%. И огромен принос за това имали антибиотиците и сулфаниламидите.
През последните години с бързи темпове се развивала и кардиохирургията, а заедно с нея и уменията на хирурзите. Операциите при нараняване на сърцето престанали да бъдат привилегия само на големи клиники. Дори в по-малките болници има хирурзи, които могат да спасят човек с такава травма.
Специфика на нараняванията на сърцето
Често има несъответствие между видимите увреждания на гръдния кош и реалните травми на сърцето. Случва се и входното отвърстие да изглежда едно, но въпреки това да се открият няколко увредени участъка на перикарда и миокарда.
Възможно е входният отвор да е съвсем малък, а в сърцето да има обширни наранявания.
