Богатите хора живеят в добро здраве средно с 9 години повече от тези с ниски доходи, според мащабно международно изследване.
Голяма част от предходните изследвания се фокусират върху връзката между социално-икономическото положение и продължителността на живота, а не върху неговото качество.
Важен показател – очаквана продължителност на живота в добро здраве
Очакваната продължителност на живота е полезен здравен показател, но качеството на живот с напредването на възрастта също е от голямо значение. При измерване на очакваната продължителност на живота в добро здраве, можем да получим оценка на броя години, прекарани в добро здраве и без инвалидност.
Анализирани били данни за 25557 души над 50 години, взети от 2 изследвания на стареенето – британско /10754 участници/ и американско /14803 участници/. Резултатите от изследванията в двете държави били сходни.
Изследователите установяват, че богатството е най-значим социално-икономически фактор при прогнозиране на продължителността на живота в добро здраве до началото на сериозните нарушения, вследствие напредването на възрастта. За такива се смятат невъзможност за ставане от леглото или за самостоятелно приготвяне на храна.
Според получените данни най-богатите 50-годишни мъже могат да разчитат на още 31 години без сериозни нарушения, вследствие напредването на възрастта, докато тези с по-ниски доходи на 22-23 години.
Що се отнася за жените при тях очакваната продължителност на живота в добро здраве е съответно 33 години срещу 24 години.
Неравенството има не само при доходите, но и по отношение на здравето
Неравенството в очакваната продължителност на живота в добро здраве съществува в еднаква степен и в двете държави.
Усилията по намаляване на неравенството в САЩ и Великобритания по отношение на здравето следва да бъдат насочени към хората с по-ниски доходи, препоръчват авторите на изследването.
В него обаче не се посочва какви доходи се приемат за богатство в изследването, а у нас представата за такова е по-различна, отколкото във Великобритания и САЩ.
Логично е хората с по-високи доходи да могат да си позволят добро медицинско обслужване, което може да ги поддържа в сравнително задоволително здравословно състояние до дълбока старост.
Обръщат и повече внимание и на профилактиката, не търпят до последно, преди да отидат на лекар.
Това също не е маловажно по отношение намаляване на риска от развитие на сериозни хронични заболявания, които да доведат до инвалидност.
