Неспецифичен язвен колит представлява патология, която е с хронично протичане и се съпровожда с възпалително-деструктивни нарушения в различни отдели на дебелото черво.
Този патологичен процес се отнася към групата на тежките състояния и при липса на необходимата медицинска помощ може да доведе до кръвотечение, разкъсване на червата и злокачествени новообразувания.
Най-често неспецифичен язвен колит се открива на жени.
Според статистиката, при тях нивото на заболеваемост е приблизително с 30% по-високо, отколкото при мъжете.
Най-често това заболяване за първи път се открива на възраст от 15 до 25 години или 55 до 65 години.
Разпространението на този патологичен процес е около 80 случаи на 100 000 население.
В преобладаващия брой случаи развитието на неспецифичен язвен колит започва от лигавицата на ректума. Едва след това се наблюдава разпространение на възпалението над тези отдели.
Приблизително в 30% от случаите възпалителният процес се ограничава само до ректума и сигмовидното черво.
Още в 15% при тази патология се засяга и низходящото ободно черво.
В зависимост от разпространението на възпалението е прието да се разграничават левостранната форма, проктит, проктосигмоид и тонална форма. При левостранна форма в патологичния процес се въвлича низходящият отдел на ободното черво.
Проктитът предполага увреждане само на ректума
При проктосигмоит възпалението обхваща както правото, така и сигмовидното черво.
Тоталната форма е най-неблагоприятна е най-неблагоприятна и се характеризира с възпалително-деструктивни изменения по цялото дебело черво.
Неспецифичният язвен колит на първоначално се проявява с изразен оток и хиперемия на лигавицата.
След известно време в стената на дебелото черво се формират деструктивни процеси, съпровождащи се с появата на язви.
В повечето случаи язвите стигат до слоя под лигавицата.
Но понякога е възможно да стигнат и до мускулния слой.
Освен това за това заболяване е характерно образуването на псевдополипи.
При тежко и продължително протичане на тази патология луменът на дебелото черво може да се свие.
Днес точни данни за механизма за развитие на неспецифичен язвен колит няма.
Сериозна роля в неговото възникване има наследствената предразположеност.
Освен това, някои учени смятат, че този патологичен процес може да се формира, вследствие на проникването на инфекциозна флора в червата, в отговор на която се активизират клетките на имунната защита.
Още една разпространена теория – автоимунната, в нея се твърди, че това заболяване е вследствие на агресия към собствените клетки на организма.
Повишават вероятността от развитие на такива патологии също и фактори като:
• Продължителен прием на обезболяващи;
• Хранителни алергии;
• Силен стрес;
Симптоми на неспецифичен язвен колит
Както вече казахме, неспецифичният язвен колит е склонен към хронично протичане.
Това е признак, че неговата клинична картина се характеризира с периодично сменящи се едно след друго обостряния и ремисии.
Проявлението на симптомите пряко зависи от това къде е локализирано възпалението и колко интензивно е изразено.
Диагностика и лечение на болестта
Основен метод за диагностика при неспецифичен язвен колит е колоноскопията.
Именно тя позволява детайлна оценка на състоянието на дебелото черво и неговия лумен.
Освен това може да се използва и иригоскопия, която предполага запълване на дебелото черво с контрастно вещество с рентгенография впоследствие.
При подозрение се назначава компютърна томография.
Лечението на болестта се извършва както с консервативни, така и с хирургични методи. Консервативната терапия се състои в прием на препарати с активна съставка 5-аминосалицилова киселина.
