Остатъчната кашлица може сериозно да влоши качеството на живот на човек. Формално е здрав, няма причина да иска продължение на болничния от личния лекар, но пристъпите на кашлица не му позволяват да живее спокойно.
Какво представлява този проблем, колко дълго може да продължи и как да се борим с него?
Опасна ли е остатъчната кашлица след простуда
След прекарани простудни заболявания при част от пациентите е възможна кашлица, която може да се наблюдава 2-3 седмици. Именно тази кашлица се нарича остатъчна.
Това не е самостоятелно заболяване, а диагноза изключение, когато реални патологични състояния като астма, коклюш и други патологии вече са излекувани.
И подобен проблем е възможно да възникне независимо от възрастта, от него страдат и възрастни, и деца. Дори децата са в по-голяма степен предразположени към него.
Защо възниква
Остатъчната кашлица се появява невинаги, и има определени причини за неговото развитие. Една от причините може да е продължителното възстановяване на лигавицата на дихателните пътища след прекаран от човек възпалителен процес.
Освен това остатъчната кашлица може да се дължи на недолекувани участъци на възпаление на лигавицата на трахея, бронхи или бели дробове.
По какво се отличава
Тази остатъчна кашлица може да е както суха непродуктивна, така и влажна минимално продуктивна. Също е възможно да се наблюдава драскане на гърлото и леко покашляне.
Общото състояние не страда, не се променя в неблагоприятна посока. Постоянното покашляне или дори пристъпите на кашлица могат да се отразят на работоспособността на човек.
Какво е необходимо да се предприеме
При наличие на този проблем е необходимо да се подходи индивидуално. Така например, ако няма температура, това е едно, ако започне да се повишава, е съвсем различно.
Сухата непродуктивна кашлица без повишаване на температурата обикновено не изисква назначаване на медикаментозно лечение.
Препоръчва се обилен прием на течности, разходки на чист въздух, дихателни упражнения, понякога масаж.
Ако кашлицата е продуктивна, тоест се съпътства от отделяне на храчки, то може да се предложи схема на лечение за нейната корекция.
Ако се наблюдават и повишения на телесната температура на този фон, то не трябва да се отлага.
Има ли рискова група
Понякога може да се опитаме предварително да предвидим при кого е възможно такова усложнение след болест. Особено често остатъчна кашлица в напреднала възраст и при хора с хронични заболявания на бронхо-белодробната система.
Какви може да са последствията
Във връзка с това явление е интересен въпросът може ли остатъчната кашлица да предизвика усложнения. И до какво принципно може да доведе. Сама по себе си този тип кашлица не може да дава усложнения.
Изключения са възможни в случай на неправилно поставена диагноза. Поради тази причина не се препоръчва и самолечение. Необходимо е провеждане на медицинско изследване за поставяне на точна диагноза.
Вероятност от преминаване в патологично състояние
Има ситуации, когато остатъчната кашлица не трябва да се игнорира, а също следва да се потърси лекарска помощ, тъй като от остатъчното явление има риск да се стигне до сериозно заболяване.
Ако на фона на остатъчната кашлица възникне повишение на телесната температура, кашлицата се усилва през деня, съпровожда се с тежест в гръдния кош или задъхване, е необходимо незабавно да се потърси лекарска помощ.
Остатъчната кашлица не е толкова рядко явление, както би могло да се предположи. Не е необходимо да се изпада в паника, ако се появи, но също не се препоръчва състоянието да се изпуска от контрол.
По-добре да се направи консултация с личния лекар при съмнения, че може да е нещо по-сериозно.
Характерното за началото на пролетта леко понижаване на имунитета при напълно здрави хора се предполага, че може да е предпоставка за упоритостта на подобни остатъчни явления.
През тази година преходният период от класическото пролетно време с периоди на захлаждания и затопляния продължи по-дълго от обичайното, което се явява фактор за развитие на простуди и развитие на остатъчни явления.
Разбира се, за да се потвърди подобна взаимовръзка са необходими години изследвания, но понастоящем това показват наблюденията на личните лекари.
