Неизвестността ни плаши. Стараем се да се застраховаме, да избегнем трудности, да смекчим удара. Но колкото и да е странно, именно готовността ни за промени помага за израстването и за постигането на успех, а страхът пречи на развитието и ни забавя по пътя към постигането на целите.
Защо страхът от неопределеност е толкова голям
Повечето хора ненавиждат неопределеността. Предизвиква тревога и страх. Ще получа ли повишение? Ще ме приемат ли в университета? Ще спечеля ли награда? Какво ще покаже ЯМР изследването?
Задаваме си въпроси къде води пътят, какво се крие в сянката на покритата с мъх стълба, кой се крие зад маската.
Невъзможността да узнаем какво ни очаква в бъдеще, е плашеща сама по себе си. Защо? Защото мозъкът започва да смята неизвестното за опасно. Ако не знае какво го очаква зад ъгъла, не може да ни осигури безопасност.
Когато бъдещето е под въпрос, мозъкът започва да се съмнява, кара ни да действаме, за да се спасим. Губим опора, увереност и всичко, към което се стремим, да се окажем в безопасност.
Силата е в неопределеността
Животът в неопределеност може да се превърне в предизвикателство. За да намали напрежението, мозъкът трябва да знае до какво ще доведе едно или друго наше действие.
Изследванията показват, че по-лесно понасяме болка, отколкото неопределеност, защото болката не предизвиква съмнения.
Неувереността в това, че в работата всичко е наред, се отразява по-неблагоприятно на здравето, отколкото уволнението.
Английските учени установиха, че участниците в изследване, които знаели с точност кога ще бъдат ударени от ток, се чувствали по-спокойно, отколкото на тези, на които казвали, че има 50% вероятност да ги удари ток.
Какво не би се случило
Мозъкът постоянно ни проверява и обновява представите ни за света и решава какво е безопасно и какво не. Постоянно е нащрек, разпознава, обработва всичко, безпокои се.
Мозъкът бди над нас, когато вървим по улицата, когато търсим колата си на тъмен паркинг, труди се заедно с нас, за да успеем да изпълним задачите в срок.
Никога не се спира. Мозъкът е активен, дори когато спим, работи 24 часа 7 дни в седмицата., бие тревога, ако забелязва нещо необичайно или неразбираемо.
Когато не може да разпознае даден човек, животно или ситуация, активира инстинкт за самосъхранение, започваме да се страхуваме.
Резултатът е, че се боим от пътуване със самолет, или от влизане в асансьора, или изобщо да излизаме от дома.
Като загрижен родител, който пази своето 3-годишно дете или преглежда социалните мрежи на разглезен тийнейджър, мозъкът винаги е готов да бие тревога.
Също както и родител, който твърде много си пази детето, но и му пречи да се развива, нашият свръхтревожен мозък не ни позволяваме да израстваме, колкото и да са добри неговите намерения.
Когато твърде дълго живеем под напрежение, да очакваме нещо лошо, преставаме да мислим ясно, започваме да боледуваме, изразходваме напразно потенциала си.
Мозъкът ненавижда неопределеността и си измисля обяснения, едното е по-безумно от другото.
Приятел не ни отговаря на съобщение, колега ни поглежда накриво, не ни включват в списъка на поканените? Предполагаме най-лошото и правим прибързани изводи. Мозъкът прави всичко, за да избегне неопределеността.
Да погледнем към хоризонта
Макар и стремежът към определеност да ни осигурява безопасност, защитата, която създава мозъкът, може да се превърне в затвор, който ни пречи да растем и да реализираме мечтите си.
В стремежа да минимизира вредите, мозъкът кара да мислим, че сме в безопасност и ни пречи да видим животът такъв какъвто е.
Струва ни се, че адекватно оценяваме събитията и собствените си действия, но това е измама. Всъщност мозъкът се старае да избягва новия опит и ни дава да учим и да се развиваме.
Веднага щом приемем необходимостта от промени, примирявайки се, че животът е непредсказуем, можем да открием способността си да се учим, да откриваме множество възможности, вместо да се концентрираме върху вече известното.
За да се избавим от страха пред неизвестността, е важно да повярваме в най-лошите сценарии за развитие на ситуациите, но и да напомним на себе си, че непредвиденото може да ни донесе неочаквани подаръци и е напълно вероятно всичко да приключи добре.
